Мъдростта на гората - разговор с едно дърво

Днес докато се разхождах в гората, която често посещавам за да размишлявам и да се зареждам с любов и енергия, усетих вътрешният импулс да си поговоря с нея така както можех да си поговоря с близък приятел. В многобройните ми разходки открих едно местенце, където можех да спра да си почина и да се насладя на гората, която ме заобикаляше. Сядах в корените на едно доста голямо дърво, облягах се на него и се отпусках. Направих това и днес, но този път се случи нещо, което до сега не бях преживявала. Помислих си, че откакто обикнах гората и я приех за мой верен приятел, ми ставаше все по-трудно да си представям как хората я унищожават, режат и използват за какво ли не. А аз обичам много огъня в камината и усещането, което тя създава в мен.

Витилигото и моят път на просветление

Всеки човек си има свой път на развитие на земята, който до известна степен е планиран. Казвам до известна степен, защото начините, по които ще го извървим са безброй много. Те зависят от изборите, които правим и от това как възприемаме нещата, които ни се случват в живота. Моята душа преди да дойде на земята избра, като провокатор, който да я тласне по пътя на духовно просветление заболяването „Витилиго“. За тези, които го чуват за първи път това е болест на кожата, при която изчезва пигмента и засегнатите участъци остават бели. Кожата на тези места става много уязвима, защото загубва защитната си функция на меланина, която я предпазва не само от слънцето, но и от редица други външни влияния. Бях на 13 години когато се появиха първите наченки на заболяването. В началото не смятах, че е нещо сериозно, защото привидно не беше, но когато нещата се усложниха това даде началото на моят път към себе си. Тогава не осъзнавах какво ми предстои и защо ми се случва всичко това. Единственото нещо, което исках е да оздравея и да се чувствам нормална, както всички останали деца на тази възраст.

Болката при месечен цикъл приятел или враг?

Нека ви разкажа своята история за мен и моята дългогодишна приятелка - болката, на която дължа много. Сега я наричам “свой приятел”, но всъщност, за да стигнем до тук, изминахме дълъг път, за да достигнем до момента, в който да се преоткрием истински. Историята ми започва така. Аз бях едно нормално момиче, като всички останали, което колкото повече растеше, толкова повече нямаше търпение да стане жена и да има месечен цикъл. По-голямата част от приятелките ми вече имаха такъв и много се гордееха с това, а аз се развивах по-бавно, бях доста слабичка и като цяло женските форми не бяха силно изразени в тялото ми. По онова време страдах много от това, защото като всяко подрастващо момиче исках да бъда забелязвана и харесвана. За съжаление се случваше точно обратното, не само че не ме харесваха, а и доста често търпях обиди по свой адрес, които много ме нараняваха. Затова силно исках да имам месечен цикъл, смятах, че по този начин и аз ще бъда като другите и ще се почувствам жена.