Болката при месечен цикъл приятел или враг?

Нека ви разкажа своята история за мен и моята дългогодишна приятелка - болката, на която дължа много. Сега я наричам “свой приятел”, но всъщност, за да стигнем до тук, изминахме дълъг път, за да достигнем до момента, в който да се преоткрием истински. Историята ми започва така. Аз бях едно нормално момиче, като всички останали, което колкото повече растеше, толкова повече нямаше търпение да стане жена и да има месечен цикъл. По-голямата част от приятелките ми вече имаха такъв и много се гордееха с това, а аз се развивах по-бавно, бях доста слабичка и като цяло женските форми не бяха силно изразени в тялото ми. По онова време страдах много от това, защото като всяко подрастващо момиче исках да бъда забелязвана и харесвана. За съжаление се случваше точно обратното, не само че не ме харесваха, а и доста често търпях обиди по свой адрес, които много ме нараняваха. Затова силно исках да имам месечен цикъл, смятах, че по този начин и аз ще бъда като другите и ще се почувствам жена.

Факт беше, че откакто се помня, се чувствах различна и понеже това чувство ми доставяше повече болка, отколкото радост, непрестанно се стремях да се впиша в цялото, като искрено вярвах, че така то ще ме приеме. Истината е, че докато си все още млад, не осъзнаваш истински важните и ценни неща, и в стремежа си да бъдеш харесан и приет, се отказваш от собствената си идентичност, за да бъдеш някой друг. И така, един слънчев ден дойде и моят месечен цикъл, но както често се случва в живота, не беше както го очакваш. Изпитвах силна и непоносима болка, която сякаш разкъсваше вътрешностите ми и цялото ми тяло се тресеше от конвулсии. Оказа се, че това което чакаш толкова, се превърна в мое наказание, за много дълго време. От онзи ден изминаха вече двадесет години, през които болката не спираше и не пропускаше всеки месец. Когато бях на 28 години започнах да се интересувам от духовното и сложих началото на своя осъзнат път на духовно пречистване и израстване. Това, което ме мотивираше тогава, беше желанието ми да се излекувам от заболяването на кожата – Витилиго, което имах от 14 годишна и да се освободя от болката при цикъл, която години наред ме съпровождаше всеки месец. Те бяха добри мотиватори и тогава не осъзнавах, че един ден ще съм им благодарна за всичко, което направиха за мен. Единството, което исках тогава, е те да напуснат живота ми и най-накрая да си отдъхна.

От онзи ден изминаха вече седем години, през които преживях толкова много неща и трансформации, промених генерално целия си живот и възгледите си за него, промених начина си на хранене и въпреки всички усилия, които положих, едно нещо остана непроменено през годините, болката при цикъл продължаваше да ме съпътства. Имаше моменти, в които се чувствах отчаяна, защото не разбирах какво още е нужно да направя за да се освободя от нея. Колкото повече се отчайвах, толкова повече я възприемах като свой враг и наказание. Един ден, по време на сутрешната ми медитация прозрях истината, която търсех години наред и която през цялото време е била пред очите ми. Болката беше всичко друго, но не и мой враг. През всичките тези години тя изпълняваше изключителна важна за мен и моята душа роля. Преди да ви разкажа за нея е нужно да спомена, че моята душа, съставяйки си план-програмата за живот на Земята, е решила да вземе със себе си много товари от миналото, в които като жена е преживяла много трудни и болезнени неща, като изнасилвания, унижения, подчинение и отхвърляне, в които жената е била малтретирана и потъпквана многократно. Целта на моята душа е била да се разтовари от всичко това и заедно с това да се разплати.

Когато душата слезе на Земята целият този товар се кодира както във физическото тяло, така и в енергийните тела. Така товарите започват да сътворяват реалността, в която човекът живее, за да може да ги преживее, осъзнае и освободи. За да предпази себе си така, че тези товари, като носители на негативна енергия, да не увредят женската полова система, душата ми е избрала болката да бъде инструментът, чрез който душата ми ще се пречиства до момента, в който аз не осъзная и прозра всички уроци, които в миналото съм преживяла и за които съм платила висока цена чрез страданията. Когато осъзнах всичко това, изпитах толкова силно чувство на благодарност. Очите ми се напълниха със сълзи, които не можех да сдържа. През всичките тези години се отнасях към болката като към враг, а през цялото време тя е била до мен и ми е помагала. Не мога да опиша с думи всичко онова, което чувствах в този момент, но то беше толкова освобождаващо и силно, че успява за миг да заличи годините болка и страдание, и да ги замени с чувството на дълбока и истинска благодарност. Осъзнавайки всичко това се надявах, че болката е готова вече да напусне живота ми.

Чаках с нетърпение следващия си месечен цикъл, за да разбера, дали най-накрая съм успяла и дали ще има някаква промяна. Уви, това не се случи. Сигурно сега ще си кажете, че това не е честно, също както направих и аз, и за пореден път се обезкуражих. Един тих глас обаче, вътре мен, шептеше следното: “Болката ще остане с теб, докато не те научи на всичко онова, от което имаш нужда и когато дойде денят да си отиде, ще е знак за теб, че си успяла и тя е изпълнила своята мисия за теб. Бъди благодарна и не спирай да търсиш отворите в себе си, на прав път си!“ Замислих се, представих си болката като моя вярна приятелка, прегърнах я топло и мислено й казах: “Благодаря ти, че си до мен! Остани колкото искаш в живота ми! Повече няма да ти се сърдя и да те отхвърлям! Ще се науча истински да те приемам и обичам!“ Така продължих живота си, мислейки за болката с любов и едно от нещата, които се промениха от тогава е, че нейната сила намаля и вече не беше толкова непоносима. Стараех се да се самонаблюдавам и да размишлявам, често обръщайки се към себе си, което ми помогна да достигна до следващото си вълнуващо прозрение. През всичките години на пречистване се освободих, простих и благодарих за много неща, свързани с жената в мен, но едно нещо не промених. Това беше начинът, по който аз самата се отнасях към жената в себе си.

Прозрях, че болката, която продължавах да изпитвам, макар и в по-малка степен, отразяваше истинското състояние на жената вътре в мен, която продължаваше да страда, отхвърлена, неразбрана, неприета, неоценена и необичана от самата мен. Очаквах светът отвън да ми даде всичко това, което аз самата първо трябваше да дам на себе си. Не можах да повярвам, как допуснах всичко това, как нещо толкова явно е било пред очите ми, толкова много време и аз не можех да го видя. Истината е, че бях заслепена по много начини, които като мъгла скриваха очевидното от мен и чак когато положих усилия да разпръсна мъглата чрез най-различни и редовни практики, имах възможността да я видя и почувствам. Благодарих за пореден път на болката и все повече разбирах колко ценна е тя за мен. И така, всеки ден се старая да се променям, да се отнасям към жената в мен с обич и грижа. Уча се да я обичам и приемам като всеки ден я преоткривам. Оказа се, че болката е онзи верен приятел и пътеводител, който е останал до теб, дори и когато си го мразил и ненавиждал, и както често се случва в живота, ти е дал много повече, отколкото ти е взел. Надявам се споделеният от мен опит да ви помогне и вие да намерите своите отговори, и да промените себе си така, че да живеете всеки ден истински щастливи и благословени, обичайки себе си и жената, която сте.

Алистера 18.05.2018 год.

Коментари  

#1 Бояна 06-06-2018 17:45
БлагоДаря!
Благодаря за споделеното,поч ти през цялото време докато четях, сякаш виждах,откривах себе си...
Имам още много път за извървяване,
но вече знам ,че трябва да прегърна и приема болката и да я оставя да пребивава свободно в мен,
да се науча да я приемам и обичам...
Цитиране

Добавете коментар


Защитен код
Обнови