Мъдростта на гората - разговор с едно дърво

Днес докато се разхождах в гората, която често посещавам за да размишлявам и да се зареждам с любов и енергия, усетих вътрешният импулс да си поговоря с нея така както можех да си поговоря с близък приятел. В многобройните ми разходки открих едно местенце, където можех да спра да си почина и да се насладя на гората, която ме заобикаляше. Сядах в корените на едно доста голямо дърво, облягах се на него и се отпусках. Направих това и днес, но този път се случи нещо, което до сега не бях преживявала. Помислих си, че откакто обикнах гората и я приех за мой верен приятел, ми ставаше все по-трудно да си представям как хората я унищожават, режат и използват за какво ли не. А аз обичам много огъня в камината и усещането, което тя създава в мен.

Запитах се как сега ще продължа да се наслаждавам на това, когато не желаех дърветата да бъдат изсичани за да се стопля аз? Тогава се случи нещо вълшебно. Чух нежен глас, който звучеше ясно в главата ми, заедно с огромен прилив на любов в сърцето ми, което започна да препуска. Дървото, на което се бях облегнала ми загори. Не можех да повярвам, че ми се случва. Знаех, че гората е жива, но когато чух гласи и това ме стъписа. Попитах кой ми говори? И отговора дойде. Аз дървото, на което си се облегнала и цялата гора, защото ние сме свързани. Обля ме вълна от щастие. Сега можех да го попитам за толкова много неща и за първи път нямаше да водя монолог, а диалог. Започнах да му задавам въпроси, като дете, което жадуваше да опознае света и всичко скрито в него. Ще се постарая сега да пресъздам разговора ни, доколкото е възможно.

Аз: Мило дърво разпознаваш ли ме сред хората, които минават покрай теб?

Дървото: Разбира се, че те познавам. Та на ли точно ти идваше при мен почти всеки ден, носейки със себе си ту радост, ту болка. Сядаше на камъка до мен и започваше да ми разказваш, а аз се радвах, че ми се доверяваш и вярваш, че аз мога да ти помогна. Усещах душата ти.

Аз: Но покрай теб преминават много хора, ти всички ли познаваш?

Дървото: Да, но малцина познават мен, защото рядко се спират за да си поговорят с мен или просто да ми се полюбуват. Много хора обичат гората, защото тя ги зарежда, дава им утеха, красота, чист въздух и още куп неща. Но често пъти приемат това за даденост. Губят възможността си да се свържат по-дълбоко с нас и да ни опознаят отвъд видимото.

Аз: Това не те ли натъжава?

Дървото: Не, защото Бог ни е създал да служим с любов на майката земя и на всичко живо по нея. Ние правим това без да очакваме нищо в замяна, но когато някой като теб започне да излъчва любов и благодарност към нас, ние я усещаме. Така ние се свързваме и създаваме връзка по между си. Тя подпомага както теб така и нас.

Аз: Разбирам, започва да ми става все по-ясно. То е като при нас хората. Колкото повече любов си отдаваме толкова по-силно се свързваме. Завихряме любовта и тя се умножава.

Дървото: Точно така. Ние всички сме свързани от невидими нишки. И когато някой си насочи вниманието и любовта към тях, те заработват, заздравяват, разгръщат се.

Аз: Случва се са идвам при теб с натежало сърце. Тогава те моля да ми помогнеш да се освободя от болката. Не ти ли вредя с това, че отнемаш от мен негативите?

Дървото: Не, защото аз съм свързано силно със земята и нейната любов приема твоята болка, така както майка прегръща детето си с цялата си любов за да го успокои.

Аз: Сега ми стана съвсем мъчно за това, че дълги години не осъзнавах всичко това. С радост се наслаждавах на огъня в камината без да помисля за вас дърветата. Получавах всичко на готово без да се замислям за цената, която то има. Приемах ви за даденост и живеех без чувството на благодарност в себе си.

Дървото: Не се натъжавай. За всичко си има обяснение и истина, която да те освободи. Когато Бог ни създаде да служим, той вложи любовта си в нас. Когато вие хората ни режете и използвате като дърва, с които да се стоплите не случайно изпитвате положителни чувства. Огъня е трансформатор на енергия и любов. На вас хората ви става топло и уютно не само от топлината, която се отделя при гореното, а защото любовта от която сме изградени се разтваря в огъня и ви достига. Тя ви придава тези чувства на уют, топлота и любов. Нищо не се губи то само променя формата си. Това се случва и когато вие запалите огъня в камината си. Ние продължаваме да ви служим, по същият начин както го правим и докато сме част от гората.

Аз: Сълзи потекоха от очите ми. Не можех да си представя колко много любов може да има само в едно дърво за да може с такава лекота да я отдаде за да ме стопли.
Попитах го не се ли сърдите на нас хората затова, че ви използваме без да ви отдаваме нужната любов и благодарност?

Дървото: Не ви се сърдим. А и ние сме на тази земя от много отдавна. Оцелели сме до сега и ще продължим да съществуваме още много, повече отколкото можеш да си представиш. Любовта на хората, които ни преоткриват, които ни опознават отвъд привидното, грижата на всички онези, които желаят да ни съхранят, ни дава сили да продължаваме да бъдем това, което сме. Не забравяй, че ние сме божествени творения и Бог също се грижи за нас чрез любовта на земята и светлината идваща от слънцето.

Аз: Не ви ли плашат бурите и трудните климатични условия, които е нужно да преживявате?

Дървото: Не. Те всъщност ни могат да израстем и да бъдем по силни. Също като при вас хората. Бурите не идват в живота, за да ви наранят и да ви причинят болка, а за да ви помогнат да покажете на какво сте способни отвъд това, което вече знаете за себе си. Иначе, ще си останете все едни и същи, а не това е смисъла на живота ви. Бог ви обича и желае и вие да се научите да се обичате, като преоткривате себе си и силата на любовта, с която сте овластени.

Аз: Благодаря ти за това приказно преживяване мили приятелю. Имам чувството, че сънувам и скоро ще се събудя. Затова искам да ти кажа, че безкрайно ти благодаря за това, че ме изслушваше и ми отдаваше своята безусловна любов. Наистина се нуждаех от нея. Ти ми показа какъв приятел е нужно да бъда следвайки примера ти. Благодаря ти за безценните уроци, които съвсем мълчаливо само с любовта си ми предаде. Обичам те!

Дървото: И аз/ние те обичаме! Благодарим ти за това, че ни видя!

След това се почувствах безкрайно обичана. Усещане, което ти дава криле, с които да полетиш. От този ден вече се разхождам с още по-голяма благодарност и обич в гората. Усмихвам се и мислено поздравявам моите приятели дърветата, знаейки, че те ме чуват и усещат любовта ми. Обичайте мили хора! Насочете любовта си накъдето сърцето ви пожелае и се насладете на чудесата, които ще последват!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови