Егото и душата са като две отделни личности, обитаващи едно тяло

Има много учения по земята, които ни учат какво е егото и какво е душата. Те поставят разграничение между тях, като че ли са две съвсем различни индивидуалности, които се подчиняват на различни закони и правила. Дори може да се каже, че са водени от различни сили. В света, в който живеем егото се смята за нещо по скоро лошо отколкото добро, защото често пъти неговите прояви са довеждали до пагубни последици не само за човека, но и за цялата планета. Това е една от причините поради, които много от ученията да заклеймяват егото и да смятат, че за да има прогрес е нужно егото да бъде отстранено, убито или смачкано. Истината за мен обаче е съвсем различна, защото осъзнах, че егото е божествен инструмент, който ни е даден, за да ни помага, но както повечето неща на земята неговата роля е била изкривена. Смятате ли, че Бог се е объркал като ни е дал този инструмент с идеята той да ни унищожи? Не мисля, че го е направил затова, а защото е желал да ни научи как да бъдем творци и да опознаем творенията си, като използваме силата на магнетизма (привличането) т.е. егото. То заедно с любовта на Бог сътворяват всичко познато около нас.

Божественият импулс идва чрез Духа ни, но се реализира заедно и с помощта да егото ни. Те са като двама души, които е нужно да работят заедно в екип, за да постигнат целта или мисията, която им е възложена. Сега се замислете как бихте реализирали своите божествени пориви ако отстраните своето его? Не разбирате ли, че то е част от вас и че вие всъщност имате нужда от неговата подкрепа в делата си. Да често пъти то се проявява в своята най-лоша форма, като се страхува, иска да контролира, да избяга от обстоятелствата, да отрича, да съди и критикува, да се подценява или надценява, да напада и да се брани. В основата на всичко това стоят всички онези неща, които тази част от вас е преживяла в живота, без да е имала мъдрото разбиране на душата, защо всичко това и се е случило. Неизвестността е нещото, което най-много плаши и обърква човека. Липсата на знание и висок поглед над живота не са присъщи на егото, а на душата. Тя е по-мъдрата и извисена част от нас, която може да внесе любов и разбиране в егото, да му помогне да прозре истините и да порасне, да спре да се страхува от промените и да го излекува.

Егото и душата са като две отделни личности, живеещи в едно тяло. Непрекъснатата борба между тях създава много трудности за човека и действа изтощително. Сега помислете ако вие сте в ролята на егото и усещате, че другата личност във вас иска да ви премахне, защото ви смята за враг, вие няма ли да се съпротивлявате със всички сили? Отговора е разбира се, че да. Това е да се борите срещу себе си. По този начин няма да постигнете нищо, освен да се изтощите още повече. Егото ще се брани, както и душата също. От тази борба никой няма да спечели, защото в крайна сметка тези две личности се нуждаят една от друга. И тук идва отговора на въпроса, как тогава да променя нещата. Колкото и да е станал клише израза „излекувай себе си с любов“ той продължава да важи със същата сила и тук. Егото е като дете, от което ние искаме да се отървем, защото то прави само бели и ни създава проблеми. Преди всичко обаче това дете вътре в нас е било подложено на много болка и разочарования, които ние сами сме решили да преживеем още преди да се родим, за които то е нямало никакво знание. Наш дълг е сега да му помогнем да се излекува, вместо да се опитваме да го унищожим. Кое дете не се нуждае от любов? За да започне процеса на лечение е важно да осъзнаем, че до голяма степен ние сме отговорни за нашето его. Нужно е да го приемем без да му се сърдим и виним за неуспехите си. Всяка негова отрицателна черта е просто другата страна на това, което желаем то да бъде.

За да се превърне то в наш приятел е важно да му помогнем отново да ни се довери и да почувства нашата загриженост и подкрепа. Така с помощта на любовта и търпението всяка негова рана и слабост ще започне да се насища с любов, която ще ги претвори в пълната им противоположност, докато егото не израсте и не се превърне от наш враг, в наш истински приятел. Тогава душата и егото ще си подадат ръка и ще са способни да сътворят безброй чудеса, защото двете сили, на които са носители ще са в баланс по между си. Така живота на всеки човек няма да е непрекъснато изпитание, а едно безкрайно приключение, защото егото повече няма да се страхува от неизвестното. То вече ще има своя верен приятел душата, на която да разчита. Тя е способна да му обясни всичко и да го закриля. Егото вече няма да се брани само, то ще усеща любовта на душата, която винаги ще е до него. И ако трябва да завърша тази статия с нещо, което да обобщи всичко до тук бих казала следното:


Егото и душата са като две отделни личности, обитаващи едно тяло. За да постигнат успех е нужно да бъдат приятели! Обикнете своето его, то се нуждае от вашата любов!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови