Гневът e дете на болката

Често в живота ни се случва да се срещаме с гневни хора и отблъснати от тях да се чувстваме. Първата ни реакция е да се отдалечим от тях, да ги осъдим и самите ние повлияни от тях негативни да бъдем. Дали обаче това е всичко, което можем да направим както за себе си така и за човека отсреща. Мисля, че няма човек на земята, който поне веднъж да не е изпадал в гневно състояние или да не е мразил нещо или някой. Лесно е да се критикуват постъпките на другите, но е много по-трудно да разбереш какво стои зад този гняв, какво го е причинило. Всички ние сме души дошли от светлината и носим доброто и любовта в себе си. Слизайки на земята обаче ние губим това свое съвършенство и излъчване, потапяме се в един несъвършен свят, в който преживяваме много болка, страдание и разочарования.

Те оставят дълбока следа в нас, която е като рана. Когато тази рана не се лекува своевременно чрез прошка, любов и благодарност, тя започва да се разширява, да гноясва и все повече да боли. Много пъти не лекуваме раните си, защото не искаме да си признаем, че сме наранени, не искаме да простим или изобщо не разбираме, че нещо преживяно е оставило следа в нас. За да съществува гнева, преди това е нужно да има рана, която да го е породила. Истината е, че колкото по-гневен и сърдит е някой, толкова повече неизцелени рани носи в себе си. Това е така, защото гневът е дете на болката. Той произлиза от нея и може да се освободи само когато се лекува с любов. Сега се замислете как ние постъпваме с хората, които се проявяват като лоши? Вместо да излъчим любов ние ги осъждаме и насочваме енергията си с негативен знак. Това вреди не само на човека отсреща, а и на нас самите, защото всичко, което дадем от себе си, това и получаваме.

От собствен опит знам, че да запазиш спокойствие и да излъчиш любов към негативен човек не е толкова лесно. Дори често пъти изпитвам трудност да го направя на момента. Затова се старая да запазя неутралност и по-късно когато съм на саме със себе си да излъча любов към този човек. Той повече от всеки друг се нуждае от любов. Много пъти съм чувала хората да казват „защо да излъчвам любов към някой, който не го заслужава или няма да го оцени и разбере“. Детето в нас проявено като нашето его се съпротивлява. То смята, че не си заслужава да даваш нещо от себе си ако няма да получиш нищо в замяна. Много пъти егото иска първо да знае, че ще получи преди да реши да даде. Душата обаче е неговата противоположност. Тя е мъдра и водена от любовта, чийто порив се проявява в стремежа да дава без да търси нещо в замяна, защото знае, че само така може да продължи да израства.

Живеем в трудни времена, в които за да се разплатим за делата си от миналото се налага да преживеем и много не добри неща. Когато те ни се случват, ние не разбираме защо и с какво сме заслужили всичко това. Липсва ни знанието и високият поглед над живота, които са присъщи на нашата по-висша същност. Така вместо да се съсредоточим да излекуваме раните си, ние се вкопчваме в тях и позволяваме от тях да израсте и гнева. Избираме да носим този ненужен товар с нас вместо да съберем сили и да простим, въпреки че не знаем истинската причина за случващото се. Ако и вие като мен изпадате понякога в ситуации, в които гнева изплува без да го очаквате, не се опитвайте да го отричате и потискате, а си спомнете, че той е израснал от рана вътре във вас. Това не означава, че трябва да давате поле за изява на гнева си и чрез него другите да наранявате, а за миг да спрете и да го приемете.

Осъзнайте, че единственият начин да се освободите от ситуациите, които предизвикват гняв у вас е като насочите любов към себе си и човека, който го е предизвикал. Само така ще можете да помогнете едновременно на двама души. В този случай не просто няма да бъдете ощетени, но ще спечелите много повече отколкото сте дали. Раната ви ще започне да се лекува, а любовта, която сте насочили към своя провокатор също ще се върне към вас умножена. Запомнете, че само чрез любовта можем всички заедно да растем и да се обединяваме. Спомнете си, че всичко, което правите за другите го правите на себе си и обратното. Намерете причината зад всеки гняв и го наситете с любовта си. След време ще се изненадате от себе си, как той вече няма да се проявява, защото ще се е превърнал в чувство за разбиране и съпричастност. Така вие ще напуснете затвора на гнева, в който сами се сте поставили и ще претворите себе си от буренясало поле в красива градина, чрез силата на любовта във вас!

Алистера
13.03.2019 год.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови