Страхът от загуба на близък човек

Всеки един човек носи в себе си различни страхове породени от преживяванията в миналото му. Един от най-често срещаните и най-трудно преодолимите е страха от загуба на близък. Няма човек на земята, който да не се е сблъсквал поне веднъж в живота си с него. Този страх се изразява по много начини. Той има различни лица, но в основата си е свързан с едно и също нещо. Това е чувството за празнота и липса. Всеки един човек или животно, което е станало част от нашият живот има свое място в нашето сърце. Място, което ние сме му отредили благодарение на любовта, която сме споделяли по между си. Когато поради някаква причина обекта на нашата любов напусне живота ни, без значение да ли става въпрос за смърт или прекъсване на взаимоотношенията, това съкровено място вътре в нас остава празно. Това е така защото любовта, която сме получавали спира и нейното място започва да се заема от страданието, тъгата, чувството за липса, разочарованието от неизживените моменти, неизказаните думи и отворените неизцелени рани от отношенията ни.

Така едно привидно светло място в нас, в което някога е било пълно с любов започва да помръква от болезнените емоции и чувства, които ни е трудно да овладеем. Колкото повече се отдаваме на страданието си и ни е трудно да приемем загубата с разбиране и любов, толкова повече тъмнината завладява тези кътчета в нас правейки всеки спомен от миналото още по-болезнен. Малко по-малко от тях започва със все по-силен глас да се проявява страха да не загубим близките, които все още са част от живота ни. Тогава се случва и нещо още по-неприятно. Започваме да се привързваме прекалено силно към тях, което се превръща във форма на зависимост, която често пъти задушава хората обект на нашата любов. Пристрастеността към хора не е с нищо по-различна от другите видове пристрастеност. Често заблуждаваме себе си, че това е проява на силна любов, но истината е съвсем различна. Как може да разберете да ли сте изградили такава зависимост към някого?

Представите си, че губите този човек и наблюдавайте какви чувстват ще предизвика у вас тази мисъл. Ако почувствате силна болка в сърцето, стягане във гърлото и сълзи, които са готови да потекат мигновено от очите ви, то вие най-вероятно носите товар от своето минало към този човек и без да знаете сте изградили болезнена привързаност към него. Сега може би ще се запитате какво би трябвало да изпита човек, който не е болезнено зависим от друг човек. Отговора е чувство на силна вяра, че не съществува такова нещо като загуба, защото на едно друго невидимо за очите ни ниво ние винаги оставаме свързани. Усещането, че хората около нас са в живота ни с причина и че ако това е нужно за тях, те някой ден ще го напуснат. Освен всичко това присъства и една силна любов, която ни кара да се чувстваме свободни, а не в капана на страха да загубим човека до нас. Чувала съм да казват, че ако обичаш силно някого то е нормално да се страхуваш да го загубиш. Аз дълго време живях с тази илюзия, докато не осъзнах, че всеки страх е като стена за любовта.

Ако аз свързвам силата на любовта си със страха, то тогава аз не правя нищо друго освен да я ограничавам и да давам възможност на този страх да се прояви в живота ми както често се случваше. Запомнете, че най-силната любов не се измерва със силата на страха, а с усещането за свобода. Само когато сме свободни от страховете си можем да обичаме и да преживяваме любовта в най-красивите и форми. Ако обичаш някого и в същото време непрестанно се бориш със страха си да не го загубиш, то ти отдаваш енергията си на това да страдаш повече отколкото да се радваш на любовта и на времето, което ни е отредено заедно. Истината е, че нищо не ни принадлежи в този свят, нито хора, нито предмети, нито дори времето. Това, което можем да направим е да се освободим от товарите на миналото си, които са създали страха и зависимостта ни към тях и отново да усетим в себе си дълбокото чувство на бъдем свободни да обичаме без ограничения.

Едно от нещата, които аз започнах да правя когато осъзнах, че имам нужда да обичам без страх е да насоча енергията си да се освободя от товарите на миналото, което беше създало страха ми от загуба. В следващите редове ще споделя с вас една кратка практика, която правя по време на медитацията си.

Представям си, че сърцето ми е изградено от безброй стаи. Много от тях са пълни със светлина, но други изглеждат тъмни, неприветливи и самотни. За всеки човек от моя живот има по една стая независимо да ли е част от живота ми или вече го е напуснал. Мислено призовавам чистата безусловна любов на Бог да протече през мен идваща от земята и вселената под формата на лъчиста светлина и си представям как тя се обединява в сърцето ми. Моля моят духовен екип и енергийния ми щит да ме напътстват и водят по време на сеанса, и започвам да насочвам светлината към онези стаи или части от моето сърце, в които усещам най-силно болка и страх от загуба. Така ги насищам с любов, като същевременно работя с прошката и благодарността. Оставам в тази картина докато не усетя, че е време да приключвам.

Благодаря на всички, които са ме подпомагали по време на сеанса и продължавам с радост деня си. Важно е да знаете, че процесите на трансформация са свързани с умора както на физическо ниво, така и на емоционално. Вслушвайте се във вашите собствени възприятия когато си правите тази медитация, обогатете я така че да я почувствате като своя. Малко по-малко тъмнината ще изчезва и пластовете наслоена болка ще се стопяват, а силата на страха ще намалее, докато не изчезне и не се превърне във вяра, във свободата да обичаш, да се наслаждаваш на хората, животните и всичко покрай теб без хватката на страха. Запомнете истинската любов е проява на чувството за свобода. Претворете себе си с любов и бъдете свободни да обичате без граници. Тогава ще заживеете в един свой вътрешен свят, в който душата ви ще лекува от щастие и с него ще претворява света около вас.

Алистера 10.04.2019 год.

Коментари  

#1 Найден Тасев 12-04-2019 08:57
Благодаря ..
Цитиране

Добавете коментар


Защитен код
Обнови