Иска ми се да поговоря за живота през очите на мъжката и женската енергия. Натрупах достатъчно опит и с двете, за да мога да ги сравня. Дълго време живях с помощта на моята мъжка енергия, която смело ме бранеше в трудните моменти и в същото време ми помагаше да изкачвам нови върхове от където да виждам света от по-високо. Това ми даваше нов поглед, знание, разбиране за живота, които да ги прилагам в ежедневието си в името на това да живея по-добре.
Да живееш с мъжката си енергия е приятно, поне за мен бе така, понеже бях достигнал в ниво, в което я бях овладял. Не и позволявах да ме вкарва в борби, спорове или сражения за правда в каквато и да е сфера от живота. Това може да се каже, че е тъмната страна на мъжката енергия, която може много беди да сътвори, но в този живот за щастие имах възможността да се докосна до светлата страна на мъжката енергия, която ми помагаше да съм в един непрестанен преход на разширение на съзнанието, чрез опознаване на вътрешния ми свят.
Не си спомням да е имало момент в който да се чудя какво да правя, защото бях пълен с въпроси, на които откривах отговорите когато насочвах вниманието си навътре. Може да се каже, че бях в един непрестанен диалог с душата ми, която ми помагаше да си отговоря на безброй многото въпроси с които съзнанието ми бе ангажирано през деня. Разбира се, това се случи в определен етап от пътя. В началото не бе така, защото непрестанния шум на толкова много хаотични енергии, които ни заобикалят (особено в големите градове) се материализираха в мисли, които ангажираха ума ми и се налагаше да се науча да отсявам мислите, които идват от душата ми от мислите, които бяха като фонов шум на заобикалящата ме енергия. Изпитание си беше, но колкото и голямо изпитание да е било не мога да го сравня с това през което преминава женската енергия, но за това малко по-късно.
От моя гледна точка да живееш в балансирана здраво стъпила на Земята мъжка енергия е прекрасно. Имаш постоянно някакви цели, които ти дават усещане за напредък, успех, удовлетворение от извървения път от наученото ново знание и достигнатите нови дестинации, които непрестанно те обогатяват и припомнят истинската ти същност. Да овладееш мъжката си енергия и да я използваш в преоткриване на вътрешния свят е наистина едно магично събитие, защото всеки път, когато достигнеш нова дестинация и приоткриеш нова част от себе си буквално светлината, която активираш в себе си и като взрив се разлива в енергийното ти поле те вкарва в такива състояния на блаженство, които те карат да бъдеш наистина Щастлив. Няма оргазъм или наслада предизвикана от външния свят, с който мога да сравня това усещане. То е като много мощен наркотик наречен Щастие. Това Щастие е провокирано от докосването до себе си, до истинската си същност, преоткривайки я, припомняйки си я, опознавайки я отново вече с нов поглед с ново разбиране през очите на новото място от което поглеждаш на себе си. Защото ние всички тръгнахме от едно и също място, всеки по свой уникален път и всички се стремим да се върнем на едно и също място но всички натрупали различен опит и именно тази различна перспектива ти помага да погледнеш на истинската си същност през очите на земното съзнание, което ти дава уникално и неповторимо усещане за истинската ти същност. Така ние опознаваме себе си през безброй много гледни точки. В основата сме едни и същи, но в разбирането си за тази основа се различаваме толкова много, защото всеки гледа през своя връх, своята гледна точка през своя мироглед и опит, които е натрупал по своя път.
Накратко казано разбрахте ми идеята през изминалите години да живея потопен изцяло в мъжката си енергия беше прекрасно. Да имаше си цена да бъда в тази крайност, която ме удари най-силно в сетивността на физическото ми тяло. Но пък нямаше миг в който да ми беше скучно, защото този непрестанен диалог със себе си с душата си ти помагаше да си в едно непрестанно движение и опознаване на истинската си същност, припомняйки си я, докосвайки се до нея, преживявайки блаженството на това да се потопиш в енергията на това, което си дълбоко в себе си. Но както добре знаем живота е на цикли и рано или късно един цикъл свършва и прави път на нов. Мъжката енергия образно казано е цикъл на разширение, опознаване и изследване. Докато следващия цикъл в който навлязох е прибиране навътре, свиване и докосване до земната ми същност или накратко казано започна цикъл на навлизане в женската ми енергия.
Този цикъл вече няколко години се разгръща в живота ми и всеки етап е характерен с нещо, но тук ми се иска да поговоря за момента тук и сега до етапа в който се намирам сега. Толкова е различно от периода в който бях във вихъра си да използвам мъжката си енергия. Сега се чувствам пасивен, това движение го няма. Насочвайки вниманието си навътре не чувам нищо. Мечтите избледняват, целите намаляват и някак си с всеки изминал ден притихваш. Мъдростта и знанието до което мъжката енергия се докосна те подтикват още повече да притихнеш да се смириш и да потънеш в едно състояние в което буквално нищо не правиш ако не усещаш някакъв импулс да направиш нещо, а такива импулси почти няма за разлика от периода, когато бях в мъжката си енергия. Тогава непрестанно препусках от един на друг импулс и обичах да галопирам към целите си. Сега нито импулси, нито желание да направиш каквото и да е.
Колкото повече притихваш, толкова повече собствения ти мрак те достига, защото когато спреш да използваш мъжката си енергия тя вече не ти помага да отблъснеш собствения си мрак, за да живееш в комфорта на извоюваното спокойствие чрез контрол. Сега, гол и бос си изправен очи в очи пред собствената си Съдба и това, което сам си сътворил и сам си се отрекъл от него, защото не си пожелал да го припознаеш като свое творение. Колкото повече притихваш и навлизаш в себе си, толкова по-дълбок става мрака, толкова по-тъмно, влажно и студено става. Детето в теб започва често да изпитва дълбоко заровени чувства и емоции, които първоначално са толкова силни, че искаш да избягаш от този свят. Чувстваш се загубен, опустошен и много силно наранен.
Колкото повече навлизаш в себе си, толкова повече се отдалечаваш от всички тези прекрасни усещания, които преживях докато с помощта на мъжката си енергия се докосвах до собствената ми светлина. Сега, обаче дойде време в което да се докосна до собствения си мрак. Някак си по-лесно е да приемеш светлината своя, но мрака свой той вече на друг език говори с теб и там се изисква много вече, за да го приемеш. Знаете, няма как да бъдем цялостни ако приемем само едната част от себе си. Не може да тичаш с един крак, колкото и добре развит да е той.
В момента изпитвам, толкова много чувства и емоции, които ми бяха непознати докато живеех през мъжката си енергия, защото именно тя ми помагаше да ги държа по в страни, за да не нарушават блаженството от радостта да се докоснеш до по-разширеното си Аз. Преди да бъда сам и да разполагам с времето си да разговарям със себе си и да опознавам света беше огромен дар за мен. Сега да бъда сам и да изпадам в тишина е нещо, което още по-силно те тласка в собствения ти мрак и желанието от промяна от това да бъдеш ангажиран с нещо във външния свят, за да не позволиш на това, което му е дошло време да изплува е толкова силно на моменти, че чак болезнено.
Признавам си, не съм разбирал напълно колко им е трудно на хората, които имат по-силно изразена женска енергия, защото там са повечето ни рани, болка, подтиснат гняв, страх, емоции и безброй много чувства на безпомощност и ограниченост. Иска ти се света около теб да бъде друг, по-светъл, по-съвършен, по-любящ, а той не само не е такъв, а от ден на ден става все по-тъмен и по-тъмен, защото колкото повече навлизаш в собствения си мрак, толкова повече външния свят по един или друг начин го отразява.
Герои са хората, които са избрали повече с женска енергия живота да живеят. Лесно е светлината наша с любов да обгърнем и в сърцето си да я поканим, но за мрака наш сърцето свито държим не позволявайки му да разтвори портите свои, за да може мрака наш в него да навлезе. Този път безкраен изглежда, защото мрака сякаш дъно няма, но душата тихичко нашепва, край има, не губи вяра и по пътя си продължи. Цикъл вечен на Земята не съществува и ще дойде време, в което отново енергията навън ще потече, тежката зима ще свърши, семената свои ще започнат да кълнят и отново в света ще се проявят, за да преживят нови хоризонти и сбъднати мечти.
Тази статия е част от „Проект съзнание БЕЗ ГРАНИЦИ“. Услугата е насочена към хора, които желаят да навлязат по-надълбоко в процесите на вътрешно просветление и изцеление, пробуждайки се за своята истинска многоизмерна същност, която носи безграничен потенциал в себе си. За повече информация: https://shirinan.com/proekt-suznanie-bez-granici
ШИРИНАН
31.1.2023г.
