Моят процес на писане

Този откъс от книгата ще обрисува процеса на писане на моите книги. След като усъвършенствах умението да се вслушвам в тихото гласче на моето сърце, започнах и да пиша. Така постепенно се родиха една след друга книгите, които пишех, с цел да систематизирам и обобщя всичко, което научавах по моя път, с вас, моите читатели. Процесът на писане беше много интересен за мен, защото често сядах с мисълта да напиша едно, а когато заставах пред компютъра сърцето ми шептеше нещо съвсем различно. Не знам как да ви го обясня така, че да ви е по-лесно да си го представите. Замислете се, как се чувствате всеки път, когато си припомните някой спомен. Обливат ви куп информация и емоции за конкретния спомен. По същия начин информацията достигаше до мен. Не чувах глас, който някой ми шепти какво да напиша. Информацията сякаш изплуваше от мен, аз само я записвах. Често докато пишех и споделях опита си, това което пишех, провокираше да изплува още нещо, което беше ново дори за мен.

Истината е, че докато пишех книгите, аз също се учих от тях, защото самото писане провокираше знанието да изплува от мен. Неслучайно постоянно мъдреците ни повтарят, че всичко, от което имаме нужда, е вътре в нас. Нужно е само да си спомним. Започнах да осъзнавам тези думи, докато ги преживявах. Колкото повече напредвах със своето изчистване, толкова по-лесно ми ставаше да се вслушвам в своя вътрешен глас. Сякаш в мен имаше огромна банка от знание и опит, която душата ми е трупала в своите минали превъплъщения и на мен ми ставаше все по-лесно да достигам до тях.

Сега, докато пиша и обобщавам пътя си, виждам как всеки един период е бил обвързан с останалите и как, ако не бях развил умението да пътувам из Вселената и да си припомням миналите животи, от които идваха голяма част от товарите ми, нямаше как да стигна по-надълбоко в себе си, защото във физическия материален свят нямаше човек, който да ме напътства по пътя на освобождаване от всичко старо и ненужно. Когато загубих това умение то позволи в мен да се зародят други, което отвори нова врата в развитието ми.

Благодарен съм за всичко, което Бог ми даваше и отнемаше по пътя и знам, че всичко се случваше за мое най-добро. Не веднъж Ширинан ми бе казвал, че Бог се грижи за своите служители и никога не ги оставя, дори в най-трудните моменти от живота им, дори тогава, когато им се струва, че са сами. Сега мога от личен опит да заявя, че това е самата истина.

Откъс от книгата:МОЯТ ПЪТ КЪМ ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИЕ - Автор: Ширинан“

• ПРОЧЕТИ ОТЗИВИ •

ПОРЪЧАЙ ОНЛАЙН с възможност за безплатна доставка!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови