Този откъс от книгата ще обрисува процеса на вътрешно пречистване. В новия период, в който навлязох, започнах да отделям голяма част от ежедневието ми, за да насочвам енергия в посока освобождение от всичко старо и ненужно, което носих като товари в себе си. Този период продължи около четири години от моя живот и от тук нататък ще го наричам „период на дълбоко вътрешно пречистване“. Започнах да живея за идеята да се освободя от всичко старо и ненужно, час по-скоро. В началото, а и до самия край, нямах представа колко време ще ми е нужно, за да постигна целта си. Знаех само, че всичко е в моите ръце и ако положа нужните усилия, ще получа всичко необходимо по пътя, от което имах нужда, за да се справя успешно.
Колкото повече енергия насочвах към себе си (физическото и енергийните тела), толкова повече товари изплуваха и толкова по-бързо се освобождавах от тях. Колкото по-надълбоко дълбаех в себе си, до толкова по-големи товари достигах, които се нуждаеха от повече енергия, време и внимание. Тогава забелязах колко много ми влияят магнитните бури и енергийните излъчвания. След прочистването на енергийните центрове бях станал по-сензитивен и винаги, когато имаше магнитна буря или слънчево изригване, го усещах или като прилив на енергия, когато бях в период на захранване с енергия или като силен дискомфорт, когато бях в период на прегаряне на изплувалите товари на повърхността.
Знаех, че вътре в мен нося товари, но не знаех какви. Също така знаех, че за да изплуват на повърхността, са нужни два основни фактора: да повиша своя вътрешен енергиен заряд, защото товарите изплуваха тогава, когато имах силата да се справя с тях и от провокатор, който да ги изтласка на повърхността. През целия път не ми се е случвало да изплува товар, за който не съм бил подготвен и съм нямал силата да се справя. То е като при компютърните игри, когато събереш достатъчно експирианс (опит) се отключва следващото ниво. Същото се случваше и с мен. Посвещавах голяма част от ежедневието ми да насочвам енергия към себе си и най-вече, към сърцето ми. В същото време, колкото повече напредвах с прегарянето на товарите вътре в мен, толкова повече издигах съзнанието си на по-високо ниво и това ми помагаше да поглеждам на живота все по-отвисоко.
Колкото повече насочвах любовта на Бог в посока прегаряне на старото и ненужното, толкова повече тя се наслагваше вътре в мен, докато накрая не започнеше да трансформира негативния заряд, който излъчваше товарът. По този начин постепенно осъзнавах важното и ценното, което товарът носеше като послание за мен.
Ако животът ви на пръв поглед ви се струва спокоен и привидно нищо ново не се случва в него, то това е защото не работите със себе си на енергийно ниво. По онова време, и до ден днешен, отделям много голяма част от ежедневието си в практики. Редувах медитация с почивки сред природата и в гледане на слънцето. Докато медитирах и вливах енергия в посока прегаряне и освобождение от старото и ненужното, след това се зареждах с енергия от природата, слънцето и водата. Така бях влязъл в ритъм, който направи живота ми много динамичен. Винаги, когато бях готов да се освободя от някой товар, събитийността в живота ми така се завихряше, че ми помагаше да осъзнавам много неща и да благодаря за случващото се. Този процес прилича много на постепенно проглеждане, което ми помагаше да виждам и осъзнавам все по-ясно живота на Земята.
Всичко, което правих на енергийно ниво, даваше и видимо отражение в материалния свят. Въпреки уединението, към което се стремях, винаги, когато бе необходимо да бъда сред хора, които да провокират изплуването на някой товар, това се случваше. От мен се изискваше да работя упорито със себе си, а останалото беше в ръцете на моя духовен екип. Те се грижиха за събитийността в живота ми да ме подпомага, за да мога да осъзная случващото се в мен проявено във видимия свят.
Разказвам ви всичко това, защото все още масата от хора, които се пробуждат, чакат промяната, а не осъзнават, че промяната се осъществява вътре в тях. Тази вътрешна промяна ще промени света вън от тях. Не се изисква чакане, а действие от наша страна. Не някой друг, а ние сме тези, които ще посеем семената на новото време и то не някъде другаде, а вътре в нас. Колкото по-масово става това сред хората, толкова и по-големи ще са видимите промени в материалния свят.
Откъс от книгата: „МОЯТ ПЪТ КЪМ ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИЕ - Автор: Ширинан“
• ПРОЧЕТИ ОТЗИВИ •
ПОРЪЧАЙ ОНЛАЙН с възможност за безплатна доставка!
Коментари