Товарите, които носим в себе си ни пречат да бъдем истински щастливи: Задавали ли сте си някога въпросите, от къде идвате и какъв е смисълът на живота и на вашето съществуване? Това са въпроси, които може би всеки един си е задавал в даден етап от своето развитие, но не всеки е достигнал до техните отговори. Отговорът на тези въпроси, и на много други, можете да откриете в своето сърце. То пази много тайни за вас самите и за цялата вселена. Ако хората се научат да се вслушват повече във вътрешната си мъдрост, те ще са в състояние да изживеят живота си по-пълноценно, с усмивка на лицето и с прилив от любов в сърцето. Не е лесно да имаш цялостна и хармонична връзка със своето сърце в условията, в които се намираме, но не е и невъзможно. Всички трудности по пътя към себе си са уроците за душата, които й помагат да се развива и израства.
По силите на всеки е да възстанови връзката със самия себе си, но за да се случи това, преди всичко е нужно да се освободи от товарите, които упорито носи навсякъде със себе си. Това може да постигнете като работите активно с всички ваши слабости, превръщайки ги в свои силни черти. Ако човек седи и чака чудото да се случи, без никакви усилия от своя страна да полага, тогава дълго време може да чака, рискувайки живота му в чакане да изтече, докато се случи това, за което е бленувал. Животът е такъв, какъвто ние самите си го създадем. Всяко едно събитие в ежедневието ни е тласнато от нас самите, в нашето минало, а всички бъдещи събития, които ни очакват, ние изграждаме точно в този момент. Така е устроена Вселената, всяко наше действие се връща към нас със силата на бумеранг и то с невероятна точност.
Понякога е много трудно за хората да разберат в цялост заобикалящия ги свят. Много неща се случват в живота им, приемайки ги за даденост, без да си дават ясна сметка защо им се случват и какъв е техният замисъл. Всяко събитие в живота ни може да ни научи на нещо ново или да ни помогне да си припомним вече усвоен стар урок, който да доразвием. Толкова много неща се случват около нас, които целят да ни научат на нещо, а ние сякаш сме слепи за тях. Нека вземем за пример вятъра - не можем да го видим, но можем да го доловим със сетивата си.
Когато се намираме навън сред природата и вятърът премине покрай нас, ние го долавяме и усещаме със сетивата си. Но когато се намирате вкъщи и погледнете през прозореца, виждайки как дърветата се поклащат, знаете, че това движение е предизвикано от вятъра, защото вече преди това сте имали опитност с него, усещайки го със своите сетива и така съзнанието ви лесно може да регистрира случващото се. Сега нека за миг си представим, че никога преди това не сте усещали вятъра със сетивата си и в този момент, поглеждайки през прозореца, виждате как дърветата се поклащат, тогава вие трудно бихте могли да си обясните какво точно се случва. Същото е и с нас самите. Ежедневно ни се случват, толкова много неща, които съзнанието ни не ги възприема, защото няма опитност с тях или ако я има, тя е забулена в мъгла, която й пречи да се прояви.
Тази мъгла се образува от товарите, които носим със себе си на енергийно ниво. Тя ни обгръща и пречи на сетивата ни да функционират в своето съвършенство. Всеки миг през човек протича енергия, но колко от хората я усещат? Товарите са като енергийна обвивка, която ни капсулова за външния свят, така сякаш седим вкъщи и наблюдаваме през прозореца дървото как се поклаща, лишавайки ни от възможността да усетим със сетивността си вятъра, който поклаща клоните на дървото. Или причината е в това, че душата все още няма натрупана опитност свързана с това, което й се случва и така съзнанието не може да го възприеме. Стремейки се към самоусъвършенстване, душата върви по своя път на развитие, трупайки опитност, която да й помага все по-ясно и осъзнато да възприема заобикалящата я среда.
Откъс от книгата: "ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ - Практически наръчник за изцеление на душата и тялото"
• ПРОЧЕТИ ОТЗИВИ •