Заедно можем да направим Света по-добро място за живеене!

Обладаване от злонамерени същности – Част 1

  • Категория: Книга 4
  • Посещения: 53

Обладаване от злонамерени същности: На пръв прочит думата обладаване звучи леко стряскащо, но погледнато отвисоко зад нея се крие поредният урок, който душата усвоява в своето земно превъплъщение. Всяко нещо, което ни се случва, независимо от това, дали то е подвластно на светлината или тъмнината, има на какво ново да ни научи. Нищо в живота не се случва случайно и щом небесата са допуснали то да се случи, значи така е трябвало да стане. Колкото по-трудни са изпитанията, толкова по-значими са уроците, които усвояваме по своя път на развитие.

Човешкото тялото е дом на нашата душа, а тя от своя страна е сърцето на нашият дух. Чрез духа ние можем да пътуваме из цялата вселена, докато душата е “инструмент” на духа, чрез който преживява нови опитности в материалния свят. Съзнанието, което имаме, въплътено в човешко тяло, се управлява от дух-душа и ум-тяло. Когато енергийните центрове на човек са прочистени и тялото е здраво, тогава душата изразява себе си по-лесно чрез нашето съзнание, което е ключ към осъзнато използване на енергията, която протича през нас.

Умът също има контрол над нашето съзнание. През живота душата и умът непрестанно се редуват в това, кой да контролира съзнанието ни. Понякога умът има превес над душата. Тогава хората действат по-импулсивно и са по-лесни за манипулиране, поддавайки се често на своето его. Друг път душата взема превес над съзнанието, тогава вярата е основният двигател в живота на човека. Той просто знае кое е най-доброто за него и го прави. Една от целите на нашето духовно израстване е да постигнем баланс между дух-душа и ум-тяло. Когато те бъдат преведени в баланс, тогава умът и душата не си пречат, а точно обратното, започват да се подпомагат и така вървят заедно напред с обща посока и цел.

Умът и душата не са единствените, които целят да управляват нашето съзнание. Злото има също интерес и то голям, като цели да пусне корени в човека, така че той да бъде постоянен донор на енергия. Тогава душата губи частичен или цялостен контрол над съзнанието за сметка на злото. Съществуват няколко разновидности на обладаване. Ще разгледам само по-леките форми, защото те са по силите на повече хора, да си помогнат както на себе си, така и помежду си, докато при по-тежките случаи се изисква силна енергия и умения, които да освободят душата от оковите на злото.

Може би ви се е случвало да познавате хора, които след преживяване на тежък период, коренно са се променили. Поглеждайки в очите им сякаш виждате друг човек, различавайки се от този, когото сте познавали преди това. Ако това ви се е случвало, знайте, че най-вероятно сте станали свидетели на обладаване. Ще се опитам да обясня максимално ясно процеса на обладаване, за да ви е по-лесно да ме разберете. Когато човек се озове в много труден момент от своя живот, изпитвайки силна болка, която провокира в него голяма тъга, тогава този човек става уязвим за злото. Ако този период на мъка продължи прекалено дълго, тогава вероятността да бъде обладан се увеличава. Злото, което не е въплътено в човешко тяло, е привлечено от хора изпаднали в труден момент, защото тогава те са слаби и уязвими. Злото използва тяхната слабост, за да се вкорени в тях. Прави го, като провокира допълнително страховете и болката, които изпитват. Така постепенно злонамерената същност пуска корени в тях, с помощта на негативната енергия, която хората наслояват около себе си докато страдат. Трудно е да обясня с прости думи процеса, който протича на енергийно ниво, но си го представете така, сякаш изграждат енергийни връзки с тези хора. Все едно на енергийно ниво злото се прекача към тях.

През цялото това време душата на човека се бори със злото, образно казано се води енергийна битка за контрол на съзнанието. Ако в този момент човек има късмета да има до себе си светъл човек, който го разбира и подкрепя със своята енергия любов, тогава той като спасителен пояс от злото може да го спаси. Но когато човек, изпаднал в труден момент, е сам и системно излъчва негативна енергия от тъгата, която изпитва, тогава това постепенно ще отслаби енергийно душата му. Затова злото използва тази моментна слабост, за да надвие душата и да вземе превес над съзнанието. Когато това се случи човек не разбира, че е обладан, но започва да възприема света по различен начин, сякаш ценностната му система се е изменила.

След обладаването човек става разсеян. Губи интерес към всичко, което може с повече енергия любов да го зареди. По този начин злото умело го държи настрана от източници на енергия, които могат да захранят сърцето и душата му с любов, защото това ще отслаби силата на злото и така душата може да възвърне контрола над себе си. Обладаните хора става по-сприхави и черногледи. Лесно могат да бъдат провокирани, така че да загубят контрол над емоциите си. Привидното им спокойствие може да се наруши много лесно. Много често те се чувстват неразбрани, поради изкривения им мироглед за живота.

Много зависи до каква степен злото е успяло да се вкорени в човек. Ако злото не е успяло да се вкорени надълбоко, тогава човекът продължава да си бъде такъв, какъвто е бил и преди, но винаги, когато нещо провокира негова слабост, която го обезсилва и го кара да излъчва системно негативна енергия, тогава злото се възползва и взема превес и контрол над съзнанието. Ако този човек не получи помощ, злото ще продължава да прави опити да се вклини като продължи да провокира неговите слабости. Ако духът на човек е силен, това може да продължи и с години, но ако е слаб, процесът на вкореняване може да протече много бързо.

Откъс от книгата:ЖИВОТ НА СВЕТЛО - Да изкореним злото от себе си“

• ПРОЧЕТИ ОТЗИВИ •

ПОРЪЧАЙ ОНЛАЙН с възможност за безплатна доставка!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови