Произход на злото - Част 2

2. Капанът на егото
Докато върви по своя път, всяка една душа се учи да си служи с енергията на Бог. Всяко творение и проявена способност се захранва от енергията на цялото, която протича през всяка една душа, докато отдадено служи на своя Творец. Когато душите следват Бог и му служат отдадено, тогава тяхната връзка с Него е силна и по този начин те завихрят енергията на цялото в своите творения. Така, докато служи на цялото със своите творения, душата развива своите способности и умения, с които завихря и мултиплицира любовта на Бог. Колкото по-отдадено служи една душа на цялото, толкова по-близко до Бог се приближава и по този начин успява да завихри и пропусне през себе си все по-голямо количество енергия.

Много е важно да се осъзнае и разбере, че силата на една душа е пряко обвързана със степента на отдаденост, в служба на цялото. Колкото по-близко се намира една душа до Бог, с толкова повече енергия е овластена да изпълнява делата си. Близостта до Бог се определя до голяма степен от това, до каква степен човек осъзнава, чувства и възприема Бог в своя живот и до каква степен успява да го усеща в сърцето си в лицето на своята душа, както и до каква степен се оставя тя да го води по пътя. Колкото по-ясно и смело един човек следва своето сърце, толкова по-отдаден е в своята служба на цялото.

Всяка една душа, преди да слезе на Земята, си съставя план програма за живот, която е изцяло съгласувана с общия Божествен план за развитие на цялото. Това е все едно да започнете да строите къща в населено място, където вече има изграден общ териториален план за развитие. Няма как да построите своя дом върху място, което вече е определено за обществен парк. По подобен начин душите се ръководят от Божествения план за развитие и по него съставят своите план програми за живот. По този начин всяка една душа допринася за изпълнението и сътворяването във видима материална форма на Божествения план за развитие на цялото. С най-прости думи казано, Бог (цялото) планира, а душите сътворяват Божествения план със своите дела.

Когато една душа състави план програма за живот и слезе в материалния свят, където загубва голяма част от своите сетива, спомени и осъзната връзка със своята душа и цялото, тогава тя е изправена на кръстопът, от който може да се зароди злото. В единия случай човек успява да преодолее всички изпитания, породени от товари, слабости, нечистотии и неблагоприятни условия за живот и въпреки тях, той продължава да се осланя на порива на своето сърце и се оставя то да го води в живота. Колкото по-ясно човек се учи да следва своето сърце, толкова по-леко извървява пътя, който собствената му душа е предначертала пред него. По този начин, със своите действия, човек служи на цялото, защото когато човек позволи на своето сърце (душа) да го води по пътя, тогава той следва и изпълнява Божествения план на сътворението. Всяка една душа има своята роля в него и със своята план програма за живот избира в каква част от него да участва. Всичко това е силно повлияно и обвързано с нейните изминал и натрупан опит, знания и умения, които душата е трупала по своя път.

Образно казано, когато Бог чертае своите творения, душите, които са най-квалифицирани да ги изпълнят, се заемат с тяхното сътворяване. Когато Бог планира да сътвори нещо ново, за което няма съществуваща душа, която да е натрупала подходящ опит, за да го сътвори, тогава Бог създава нова душа и я тласка да извърви път, който цели да я подготви и квалифицира да изпълни своята роля в общото творение.

Преди да продължа да ви разказвам за злото, искам да обърна специално внимание на този момент, в който всяка една душа участва в общото творение. Разберете, че всяка душа е уникална сама по себе си и носи в себе си опитност, която й позволява да вземе участие в точно определена сфера от общото творение. На Земята душите често се съревновават една с друга, но истината е, че всяка една душа е уникална и е сътворена да изиграе своята незаменима роля в цялото творение. Няма душа, която да е в състояние да измести и изиграе ролята на друга душа. Всяка една душа тежи силно на мястото си със своя уникален и неповторим опит и с негова помощ допринася за развитието на цялото.

Затова е важно всеки един човек да върви по своя път и да следва порива на сърцето си, а не прехласнат по постиженията на други хора да залита по техния път. Пътят на всяка една душа носи със себе си важна опитност, която ще й помогне да вземе активно участие в общото творение на цялото. И така, всички хора, които последват своето сърце, всъщност позволяват на душата им да ги води по техния път, като по този начин, докато развиват своите дарби, способности и умения, ще вземат активно участие в сътворяването на Божествения план, който Бог е отредил за развитието на цялото. За душите е невъзможно той да бъде изцяло разбран, защото нямат високия поглед, с който да видят и разберат всички взаимовръзки между душите, планетите, слънцата, слънчевите системи и галактиките. Всички те са взаимно свързани и докато оказват влияние помежду си, сътворяват Божествения план в пространствените измерения на съществуване.

Това е пътят, който извървява една душа, която е избрала да служи на Бог. Тук дойде моментът, в който да ви разкажа, как по този път душите могат да се отклонят от Бог и да навлязат в мрака, като се отдалечат от Него. По своя път на развитие душите се учат да използват енергията на Бог по всевъзможни начини. Много е важно да се разбере, че докато сме в земни тела, ние разполагаме с няколко основни инструмента, с които завихряме енергията на Бог, а именно:
- Чувства;
- Мисли;
- Емоции;
- Убеждения (свързани са с вярата);
- Визуализации (образи и картини с които си представяме живота);
- Слово (в това число включвам писмено и говоримо слово);
- Действие.

Всички тези инструменти се контролират от съзнанието и в същото време са част от него. Каквото и да се случва в живота ни, то се регистрира в нашето съзнание и от там то задейства всички наши действия, чувства, мисли, емоции, убеждения, визуализации и слово. При различните хора, едно и също събитие може да завихри енергията по различен начин, защото тяхното съзнание ще възприеме случващото се по различен начин и това ще задейства инструментите, с които завихряме енергията по различен начин. Причината за това е, защото нашето съзнание се контролира от две сили. Едната сила е нашата душа, а другата сила е нашето его. Всяка една душа притежава различен опит в себе си и по тази причина може да завихри по различен начин енергията, и в същото време егото на всеки един се различава, защото то носи в себе си различни модели от страхове, ограничения, болки и дискомфорти. Това е тема, която подробно съм засегнал в книгата „Моят път на духовно просветление“, затова сега няма да се спирам на нея, но за да бъде разбрано всичко останало, което предстои да споделя с вас в тази глава, е нужно да се запознаете с нея.

Когато егото вземе превес над съзнанието, тогава то започва да контролира инструментите, с които завихряме и контролираме енергията на Бог. Когато това се случи, човек постепенно започва да забравя откъде черпи сила и кой го е овластил с нея. Колкото по-дълго време човек се оставя да бъде воден от своето его, толкова по-трудно му става да чуе гласа и напътствията на своята душа. А нека не забравяме, че душата е тази, която знае и се е подготвяла да следва Божествения план. Нашето его си няма никаква представа за Божествения план. Егото ни следва нашите вътрешни страхове и ограничения, които то самото е преживяло в настоящия или в отминали животи. По този начин действията ни не са съгласувани с Божествения план, а са провокирани от страховете и слабостите, които носим в себе си.

Когато дълго време една душа е избирала да изживява животи, в които е водена основно от своето его, тогава в даден етап тя започва да се променя от многобройните енергийни товари и опитности, които наслагва върху себе си, живот след живот. Така, в един момент, тя започва да вярва толкова силно в себе си, че забравя, че силата й произлиза от връзката й с цялото, откъдето тя черпи енергия. Когато това се случи, тази връзка започва да отслабва, но човек, устремен да се развива, се нуждае от все повече и повече енергия. За да си набави тази енергия той се нуждае да започне да я черпи от други души, които не са загубили връзката си с Бог.

Когато един човек се е поддал на влиянието на своето его, той е устремен да привлича от заобикалящата го среда всичко към себе си. Той резонира в режим на получаване, защото егото към това се стреми. Самото его е създадено от магнетична енергия, която има способността да привлича и задържа. Егоцентричните хора обичат да привличат вниманието към себе си чрез постъпки, действия, говорене и още много други похвати, които използват в ежедневието си. Дали това ще е чрез непрестанно говорене, провокиране, за да ангажира мислите ви да са насочени към тях. Знайте, че там, където са вашите мисли, чувства, емоции, внимание и действия, там тече и вашата енергия. Егоцентричните хора се стремят да насочат всички тези инструменти за управление на енергията към себе си, за да могат по този начин да се захранят с енергията на хората около тях.

Разбира се, до някаква степен, това го правят всички хора в своето ежедневие, защото взаимодействието между душите е свързано с даване и получаване на енергия, но при егоцентричните хора везната е силно наклонена в посока получаване. Те все се стремят да приковат вниманието към себе си, за да може енергията на останалите да ги захрани.

Тези хора се превръщат в енергийни донори за егоистичните хора, които се нуждаят от повече енергия, но в същото време те самите не са в състояние да си я набавят. По тази причина те започват не само да се отдалечават от Бог, а и да вървят против Него и Неговите творения, защото егото не се съобразява с Божествения план. Егото има свой собствен план, който почти винаги няма допирни точки с Божествения план. По този начин се посява семето на злото, което в подходящи условия и с помощта на енергийни същности, които вече са потънали в мрака, бива зародено злото в души, попаднали в клопката на егото. Разбира се, егото не е нещо лошо, от което трябва да се боите и да бягате, напротив, затова ви написах по-горе, че е нужно да бъде прочетена книгата „Моят път на духовно просветление“, за да бъде разбран Божественият замисъл на егото. Без магнетичната сила на егото не би могло да съществува пространството, в което е създадена цялата материя във Вселената.

В момента масово се разпространява знанието как хората могат да използват енергията, на която са проводници, но и масово се прикрива необходимостта, колко е важно да работим със себе си на енергийно ниво, за да се изцелим и освободим от товарите, слабостите и страховете, които носим в себе си, за да може егото да не бъде толкова силно подхранено от тях. По този начин ще сме в състояние да възприемаме и следваме все по-ясно сигналите, с които ни напътства нашата душа. Когато се учиш да твориш и в същото време си пълен с нечистотии, тогава рискуваш да попаднеш в клопката на егото. Това се случва като повярваш толкова много в себе си, че да забравиш, че силата на всяка една душа произлиза от Бог.

Когато срещнете зло, което е навлязло в мрака, благодарение на своето его, тогава е нужно с любовта си и личния пример да му покажете на какво е способна любовта, когато е споделена и обединена. Тези същности имат нужда от любов, която да трансформира негативната енергия, която собствените им товари ги провокира да завихрят около себе си. Те са като рани, които носят навсякъде със себе си и осъзнато или не, им служат през целия си живот. Каквото и да правят, всичките им действия са в служба на собствените им рани, като целят да създадат свят, в който не би имало провокатори, които да обострят техните рани. Затова тези хора се стремят към власт, надмощие и контрол над останалите, за да заглушат болката и страховете, които носят в себе си.

Но истината е, че колкото и голям контрол, власт и ресурси да привличат към себе си, техните рани продължават да съществуват и това допълнително ги озверява и ги провокира да навлизат все по-надълбоко в мрака, като по този начин злото в тях постепенно нараства. Не ги съдете, а с любов ги обградете, защото съденето ще захрани раните им и това ще ги озлоби още повече. Злото ще се трансформира отново в добро едва тогава, когато любовта достигне раните в тях и със силата си ги изцели, така че огънят на любовта в тях отново да се разгори. По този начин любовта ще ги обгърне и ще прегори всичко негативно в тях и ще им помогне да се преродят като феникс от пепелта.

Добрият воин на светлината умее да излъчва любов към всяко зло, независимо колко голямо е то и колко злини е причинило след себе си. Това е най-голямата сила на любовта, да прощава и обича, въпреки всичко.

 

Откъс от книгата:БИТКАТА МЕЖДУ ДОБРОТО И ЗЛОТО - Автор: Ширинан“

• ПРОЧЕТИ ОТЗИВИ •

ПОРЪЧАЙ ОНЛАЙН с възможност за безплатна доставка!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови