Навлизане на духа в минали животи, имащи общ корен в историите

Регресия на жена с разнообразни негативни изживявания - пренос и влияние от минали животи в настоящия – ЧАСТ 1

Сеансът Полет на духа е медитативна форма на излизане от реалността, дълбоко навлизане в безвремието, във всемирното пространство, в духовния свят, където човекът в сеанса получава важна информация за себе си, по разностранни начини, с полезност за себе си, за живота си занапред. Жената, (текстът по-долу) която пожела да преживее полет на духа, имаше необходимост да получи яснота и отговори на много въпроси, касаещи нея самата, нейната житейска история и изживяванията в тях (здравословни проблеми – преживян инсулт, косопад, мигрена), стрес, блокажи, страхове (от вода, огън), лично отношение към себе си, сложни трудни взаимоотношения с близките в семейството, с други хора. Понастоящем тя е фризьор (от много години), с радост обгрижва косите на своите клиенти (на около четиридесет и пет годишна възраст).

В сеанса Полет на духа (моят дух също е в полет, но като водеща за духа на човека) поемам отговорност да го подпомагам да преработва събудени-припомнени негативни травми от всякакъв характер, в положителен вариант (ползвайки една или няколко разновидности на времеви линии от положителната резултатност, която се съхранява в книгата на животите за всеки конкретен минал живот и всички събития в него (карма), които душата подбира и включва като пренос в настоящата План-Програма живот (съдба), за да отработва и занулява негативните товари, да пречиства душата от тях), ако духът приеме този вид помощ като нужна за човека, да го подпомага да внася положителни промени в живота си, за всичко важно за него. В текста по-долу ще разберете това. Многоточията са паузите на мълчание. За да не се удължава текстът не са поставени навсякъде.

 

Навлизане на духа в минали животи, имащи общ корен в историите, оставили негативен отпечатък в развитието на душата, включени като пренос-въздействие в настоящия живот като задача за отработване, зануляване и надграждане в позитивен аспект

След въвеждащия в сеанса релаксиращ текст задавам първите въпроси към жената. Около минута тя бе мълчалива. Нужно е време за човека в сеанса, в първите минути след излизането на духа от реалния живот, навлизайки в безвремието, да се ориентира за усещанията в състоянието, в което навлиза. След минута две вече влязохме в диалог:

ВОДЕЩ: Кажи ми, къде те отвежда духът ти..., къде се озоваваш..., какво те заобикаля..., каква информация преминава през теб..., какво чувстваш..., какво усещаш..., какво изживяваш?

КЛИЕНТ: Нищо не виждам...

ВОДЕЩ: Добре... Нека изясним, какво е на цвят полето пред твоите затворени очи? Отпусни се, не се напрягай.

КЛИЕНТ: Тъмно е.

ВОДЕЩ: Нека разберем това тъмно с какво е свързано. Възможно е духът ти да те е въвел в картина от минал живот, в момент, когато се намираш в тъмница..., в пещера..., в тунел, в подземие или си навън под откритото небе нощем, или си в състояние на кома, в състояние между живота и смъртта или духът ти пътува във безвремието и търси в кой минал живот да те въведе като начало...

КЛИЕНТ: Няма никаква картина.

ВОДЕЩ: Отпусни се. Остани в тъмнината, в която си... Усещаш ли в теб да има напрежение, страх...

КЛИЕНТ: Не, няма.

ВОДЕЩ: В тъмнината усещаш ли да има движение, пулсации, поява на цветове, на светлини...

КЛИЕНТ: Нищо няма. Плътно тъмно е... Цяло плътно черно поле е.

ВОДЕЩ: Представи си, че ти си една точица в това тъмно поле. Представи си, че тази точица, която си ти, има ръце. Протегни ги напред, настрани. Усещаш ли да достигаш, да докосваш нещо с тях, да има някакво ограничение, до което достигаш с ръцете си или усещаш, че е безкрайно тъмно?

КЛИЕНТ: Всичко е тъмно... До нищо не се докосвам.

ВОДЕЩ: Добре... Ще помогна на духа ти да излезе от тъмнината с помощта на визуализация... (След визуализацията, в която мълчаливо ме слушаше, продължих): Отпусни се... Остави се духът да те води. Нека те въведе в припомнения преди време спомен от минал живот, когато си застанала кея, до водата, потънала в своите мисли и усещания, облечена в зелена рокля. В предварителния разговор ми разказа кога и как се е появила тази информация за теб. Нека духът ти те въведе отново в този спомен..., в тази картина, в образа на жената, която си била тогава... Успяваш ли?

КЛИЕНТ: Да.

ВОДЕЩ: Опиши ми мястото. Как изглежда то?

КЛИЕНТ: То е като голямо езеро. Много вода има, но не е море.

ВОДЕЩ: На какво си стъпила?

КЛИЕНТ: На дървен под. Подпряла съм се на дървени перила.

ВОДЕЩ: Каква е гледката, когато погледнеш наоколо? Какво има отляво, отдясно от теб?

КЛИЕНТ: Пред мен има планина.

ВОДЕЩ: Висока ли е? Има ли растителност, дървета... или са голи скали?

КЛИЕНТ: Зелено е..., може би има дървета.

ВОДЕЩ: Какво има от лявата ти страна?

КЛИЕНТ: Брегът е там, наблизо.

ВОДЕЩ: Какво има по брега? Пясък, камъчета?

КЛИЕНТ: Зелена трева е, няма пясък.

ВОДЕЩ: А от дясната ти страна какво има?

КЛИЕНТ: Пак е зелен бряг. Има хора там.

ВОДЕЩ: Как изглеждат тези хора?... Как са облечени?... Огледай ги.

КЛИЕНТ: Имат дрехи като тези, които са носили хората в 18-ти век.

ВОДЕЩ: Хората разхождат ли се или стоят на едно място?

КЛИЕНТ: Има движение... Разхождат се.

ВОДЕЩ: Добре. Огледай дрехите си и ми кажи..., ти как си облечена?

КЛИЕНТ: С дълга рокля съм, до земята..., маслено зелена на цвят, широка..., свободно падаща.

ВОДЕЩ: Как изглежда косата ти?

КЛИЕНТ: Дълга..., хубава е..., на прическа..., с падащи букли. (усмихва се с радост)

ВОДЕЩ: За какво мислиш, докато си там, на брега на езерото, облегнала се на дървените перила? Какво те е завело там?... Някакви вълнения, изживявания, размишления..., някакви емоции?

КЛИЕНТ: Не мога да си спомня... Красиво е наоколо. Гледам я, възприемам я.

ВОДЕЩ: Добре. Иди още малко напред във времето на този минал живот, в който духът ти те отведе. В тази картина, в която си..., какво се случва? Какво събитие настъпва?

КЛИЕНТ: Подпряла съм се на дървения парапет. Той с трясък се пука, чупи се..., преобръщам се през него и политам към водата, с главата надолу. Удрям я в дъното. (гласът й се променя от страха, който изпитва)

ВОДЕЩ: Изпитваш ли страх или шок в този момент?

КЛИЕНТ: Виждам всичко как се случва отстрани, като страничен наблюдател... Нищо не усещам.

ВОДЕЩ: Остани в тази позиция и ми кажи, идват ли хора към теб? Рабират ли какво се е случило? Чули ли са шума на чупещия се дървен парапет?... Какво се случва с тялото ти във водата?... То изплува ли на повърхността?... Има ли кръв по тялото ти?

КЛИЕНТ: Не, няма кръв. Тялото ми е на дъното.

ВОДЕЩ: Припомни си детайлите. Важни са!... Очите ти затворени ли са или са отворени?

КЛИЕНТ: Отворени са.

ВОДЕЩ: Отворените ти очи виждат ли какво се случва, докато тялото ти лежи на дъното?... Нека клетъчната ти памет събуди спомените в теб, да си припомниш... Устата ти отворени ли са? Има ли балончета въздух?

КЛИЕНТ: Балончетата свършиха... Няма вече.

ВОДЕЩ: Какво се случва по-нататък?

КЛИЕНТ: Очите ми виждат в далечината замък.

ВОДЕЩ: Как изглежда замъкът?... Опиши ми го.

КЛИЕНТ: Отвсякъде е ограден в зелено. Много е хубав замъкът.

ВОДЕЩ: Била ли си някога вътре в този замък?

КЛИЕНТ: Не знам... Сега само отвън го виждам.

ВОДЕЩ: Този замък въздейства ли ти по някакъв начин?

КЛИЕНТ: Да, харесва ми..., сякаш нещо ме тегли натам...

Следва продължение...

Повече информация за регресиите прочети тук: >>> Регресивна хипноза - Полет на духа <<<

Повече информация за водещия практиката прочети тук: >>> Галя Йосифова - Виния <<<

Добавете коментар


Защитен код
Обнови