Избор на духа - какви истории от минали животи да припомни

Регресия на жена с разнообразни негативни изживявания - пренос и влияние от минали животи в настоящия – ЧАСТ 2

Избор на духа - какви истории от минали животи да припомни, показващи придобита опитност включена за ползване в настоящия живот

ВОДЕЩ: Този замък въздейства ли ти по някакъв начин?

КЛИЕНТ: Да, харесва ми..., сякаш нещо ме тегли натам...

ВОДЕЩ: Добре. Излез от картината, в която жената, която си била, лежи на дъното на езерото, във водата. Иди при замъка. Последвай духа си, който те води към този замък... В теб нараства ли вълнението, когато го наближиш?

КЛИЕНТ: Виждам как се разхождам в градината... Пак съм с дълга рокля, но в друг цвят. Горещо е... Има поляна с прегоряла от слънцето трева. Аз и още една жена, която ме е хванала под ръка, с чадърчета срещу слънцето, вървим към замъка.

ВОДЕЩ: Коя е другата жена?

КЛИЕНТ: Не знам. Виждам двете жени в гръб. Едната жена знам, че съм аз, но другата жена още не знам коя е.

ВОДЕЩ: Имате ли желание да влезете в замъка?

КЛИЕНТ: Да, да..., натам отиваме.

ВОДЕЩ: Добре. Влезте в замъка.

КЛИЕНТ: Не мога да вляза. (въздиша тежко)

ВОДЕЩ: Защо не можете да влезете?

КЛИЕНТ: Не мога да продължа напред... Застинах в тази картина.

ВОДЕЩ: Какво те спира?... Някаква невидима енергия или някакво усещане, което те блокира да продължиш?

КЛИЕНТ: Няма движение... Не мога да продължа.

ВОДЕЩ: Какво е усещането в теб?

КЛИЕНТ: Усещам, че съм там господарка..., някаква по-важна особа.

ВОДЕЩ: Добре. Нека духът ти успее да преодолее тази трудност, която те спира. Нека отиде толкова напред във времето, колкото е нужно или да върне лентата на събитията назад, за да видим теб, вътре в този замък. Духът ти може да преодолее това препятствие. Нека върне събитията назад, преди да се озовеш във водите на езерото. Виж себе си като по-млада жена... В каква картина те въвежда духът ти сега?

КЛИЕНТ: Няма картина... Нищо не се появява. (въздиша)

ВОДЕЩ: Имай търпение... Къде се озоваваш?... Някъде вътре в замъка или някъде навън?

КЛИЕНТ: Като че ли съм седнала на камък... Имам две дълги плитки... С бяла дълга роба съм.

ВОДЕЩ: Този камък, на който си седнала, на брега на езерото ли е?

КЛИЕНТ: Да. Потопила съм си краката във водата... Мия се, някак си...

ВОДЕЩ: Изпитваш ли спокойствие да си там, край езерото..., край водата?

КЛИЕНТ: Да, но не изпитвам някакви по-особени емоции. Нещо обичайно е за мен.

ВОДЕЩ: Когато Привършиш тоалета си, какво правиш след това?... Накъде тръгваш? Тръгни към дома си. Нека разберем къде живееш..., къде е твоят дом..., как изглежда той?

КЛИЕНТ: Не мога... Нищо не се случва.

ВОДЕЩ: Добре... Докато беше на камъка, на каква възраст усещаш, че си била тогава, в този конкретен момент?

КЛИЕНТ: Млада съм..., около двадесет годишна.

ВОДЕЩ: Когато си топиш краката във водата, харесва ли ти да го правиш?

КЛИЕНТ: Приятно е, да... Има слънце, топло е.

ВОДЕЩ: Има ли други хора наоколо?

КЛИЕНТ: Не виждам никого.

ВОДЕЩ: Духът ти показва избирателно картини от този минал живот. Нека разберем повече. Какви са били притесненията ти тогава? Нека навлезем в дълбочина в тях и разберем, какво спира движението му напред или назад във времето в този минал живот. Какво си изживяла тогава?... С какво е свързано то?... Какво ти тежи като пренос от този минал живот в настоящия?... Нека усетът в теб те подпомага да си спомниш.

КЛИЕНТ: Някакви бойни действия... Война... Копия виждам... Защитавам се... Аз съм мъж. Бия се. С шлем на главата съм. (гласът на жената се променя, придобива мъжко звучене като тембър)

ВОДЕЩ: Смел ли си, докато се биеш? Ипитваш ли страх от смъртта, че може да те убият, да те ранят тежко?

КЛИЕНТ: Да, смел съм! Не..., не ме е страх от смъртта! (изживява превъзбуденост)

ВОДЕЩ: Значи си смел, уверен в себе си воин?

КЛИЕНТ: Да!... Да!...

ВОДЕЩ: Какви са противниците, с които се биете?

КЛИЕНТ: И те са въоръжени... Имат саби.

ВОДЕЩ: Имате ли коне?

КЛИЕНТ: Не, без коне сме... На бойното поле сме. (диша тежко, развълнувано)

ВОДЕЩ: Какво се случва на бойното поле?... Раняват ли, убиват ли хора?

КЛИЕНТ: Да, падат, но аз не падам... Бия се... Силен съм!

ВОДЕЩ: Има ли вълнения, силен адреналин в теб, докато се биеш?

КЛИЕНТ: Много!... Имам много увереност... (гласът трепери, превъзбуда)

ВОДЕЩ: Успяваш ли да побеждаваш враговете си? Изморяваш ли се?

КЛИЕНТ: Да, да, вървя напред! Смел съм!... Не, не съм изморен... Жив съм!

ВОДЕЩ: Успявате ли да постигнете победа над врага?

КЛИЕНТ: Много войска... Много дълго време продължава битката...

ВОДЕЩ: Явно битката е в разгара си. Припомняй си още.

КЛИЕНТ: На равно, открито място се бием... Няма планини наоколо.

ВОДЕЩ: Чуваш ли виковете на хората?

КЛИЕНТ: Да..., чувам ги. Виждам озверени лица...

ВОДЕЩ: Водите битка за оцеляване, със стремеж към победа?

КЛИЕНТ: Да. Но аз съм жив! Не съм ранен. Облечен съм в доспехи. Трудно се движа с тях, много тежат.

ВОДЕЩ: Какво е твоето оръжие?

КЛИЕНТ: Виждам, че държа сабя и щит, кръгъл... Бия се... Няма край...

ВОДЕЩ: Духът ти избра да извади на повърхността спомените за това време, колко смела си била като воин.

КЛИЕНТ: Победихме!... (смее се, плаче едновременно, тежко развълнувано диша) Радвам се!... Радвам се!

ВОДЕЩ: Да!... Радвай се!... Победихте!

КЛИЕНТ: Ликуваме! (много силно плаче, смее се, заеква в думите от вълнение)

ВОДЕЩ: Чудесно!... Изживей радостта!... Жив си!... Не си ранен!

КЛИЕНТ: Ооо..., колко ми е хубаво!... Имам нещо на главата си... Като че ли са ме наградили. (плаче, силно емоционално изживява еуфория) Плача от радост!

ВОДЕЩ: Това са сълзи на радост, на победа, на възторг!... Ликувай!... Заслужаваш го!...

КЛИЕНТ: Държа копие, високо вдигнато нагоре. Крещя от радост, че победихме... Гледат на мен като на герой!

ВОДЕЩ: Чудесно! Била си герой! Извоювала си победа! Изпълвай се с радост от победата! (около десетина минути не можеше да излезе от емоционалното състояние на радостна еуфория, плачеше, дишаше тежко, говореше заеквайки).

КЛИЕНТ: Ох..., много е хубаво!... (поуспокоява се) Надмощие!... Показахме надмощие! Аз успях! Успях и съм жив!...

ВОДЕЩ: Къде се прибираш, след като приключи битката и изживееш еуфорията, радостта от победата?

КЛИЕНТ: В замъка... Отивам в замъка... Влизам вътре.

ВОДЕЩ: Какво има вътре в замъка?

КЛИЕНТ: Не е много голям. В двора хора тикат колички, такива, в които се впрягат коне. Имат си работа... Вървя гордо, с изправено тяло. На двора съм още... Не бързам да влизам вътре.

ВОДЕЩ: Този замък твоя собственост ли е?

КЛИЕНТ: Влизам в някаква зала. Там има една жена, с рокля дълга до земята, с дълга тъмна коса. Не я виждам в лице, но усещам, че не ми харесва лицето й... Не знам защо, не ме привлича тази жена... Виждам напред, че някой седи на трон.

ВОДЕЩ: Добре. Кой седи на трона? Как изглежда той? Опиши ми го.

КЛИЕНТ: Не е нещо особено, тъмен е на цвят. Един мъж седи на трона, но не виждам лицето му. Не ми е познат.

ВОДЕЩ: Какво правиш ти?

КЛИЕНТ: Заставам мирно пред него. Коленича... Единият крак е подвит. Прекланям глава пред него.... Той ми благодари за успеха. После се изправям... Доволни са от мен, аз съм доволен. Изпращат ме... Тръгвам си.

ВОДЕЩ: Добре. Съхрани този спомен за достойнство, гордост от победата, от похвалата. Къде отиваш, след като си тръгнеш?

КЛИЕНТ: Виждам къща със сламен покрив. Влизам вътре. Привеждам глава, че прагът е нисък. Висок съм.

ВОДЕЩ: Какво има вътре в къщата?

КЛИЕНТ: Обикновено е, маса, столове, огнище... Скромно е.

ВОДЕЩ: Огнището запалено ли е? Има ли хора?

КЛИЕНТ: Не, не е. Никой няма. Свалям си шлема от главата, да си почина. Чувствам умора. Вече съм спокоен... Лягам на нещо като миндер, да си почина. Затварям очи, спокоен съм... не мисля за нищо...

ВОДЕЩ: Почивай си. Изживял си много. Бурни емоции са преминали през теб. Отпусни се.

КЛИЕНТ: Да... Заспивам...

ВОДЕЩ: Наспи се... Нека мине нощта. Нека настъпи утрото, мигът на събуждането за теб. Отвори очите си. Ден ли е вече?

КЛИЕНТ: Да. Кокошки крякат... Излизам навън... Има слънце, заслепява сме.

ВОДЕЩ: Какво смяташ да правиш? Осъзнаваш ли реалността, че вече си в спокойна обстановка, не си в бойни действия?

КЛИЕНТ: Стоя на двора... Виждам цъфнали цветя, в жълто, в зелено..., шарени такива. Има кладенец. Измъквам си вода с кофата и пия.

ВОДЕЩ: Още не си ориентиран какво да правиш?

КЛИЕНТ: В застой съм. Наникъде не съм... Нищо не предприемам, сам съм на двора.

ВОДЕЩ: Нека духът ти отиде напред във времето..., колкото е необходимо и да разберем..., как е продължил за теб животът?

КЛИЕНТ: Виждам как в къщата влизат две момчета, играят си. Имам усещането, че са мои деца. Виждам и жена в бяла дреха, с нещо като престилка. Аз съм много висок. Тя ми изглежда ниска.

ВОДЕЩ: В тази жена духът ти разпознава ли някого, когото познаваш в настоящия живот?

КЛИЕНТ: Не. Не я виждам добре в лице... Не мога да преценя.

ВОДЕЩ: А децата, на каква възраст са?

КЛИЕНТ: Около 4-5 годишни са. С рошави косички. Много са еднакви. Май са близнаци. Радвам им се.

ВОДЕЩ: В каква обстановка живеете?

КЛИЕНТ: Семпло е... Има стая, в която спим и май още една, в която са децата... Спокойно, простичко живеем.

ВОДЕЩ: Нека духът ти отиде още напред във времето и да разберем, има ли други бойни действия, в които и ти участваш?

КЛИЕНТ: Не, няма други.

ВОДЕЩ: Добре. С какво се занимаваш ти? Как минава времето ти?

КЛИЕНТ: Нещо майсторя с ръцете си, като дърводелец. С удоволствие правя разни дървени неща. Когато направя нещо изпитвам такова голямо удоволствие!... Много съм доволен. (радостно емоцинална)

ВОДЕЩ: Какво точно майсториш? Опиши ми.

КЛИЕНТ: Столове и уред за предене на прежда за жените. Уреди за домакинството. Майстор съм станал.

ВОДЕЩ: Браво на теб!... Какво още обичаш да правиш?

КЛИЕНТ: Да ходя за гъби. Разпознавам ги... Харесва ми да съм сред природата.

ВОДЕЩ: Нека духът ти отиде още напред във времето и да разберем, променя ли се животът ти по някакъв начин? Нещо важно, значимо случва ли се за теб?... Продължаваш ли да живееш в твоя дом или си вече другаде?

КЛИЕНТ: Там си живея... Остарял съм... Жената я няма... Синовете са пораснали..., няма ги и тях.

ВОДЕЩ: Как се чувстваш ти?

КЛИЕНТ: Самотен съм... Много ми тежи, че няма с кого да си говоря, чак ми е плаче... (ридае на висок глас) Няма с кого две приказки да си кажа... (хълца, хлипа) Стар съм. Побелял, рошав... Никой не идва при мен...

ВОДЕЩ: Поплачи си... Изкарай тази болка навън!... Тя много ти тежи... Не ти влияе добре и в настоящия живот.

КЛИЕНТ: Все гледам през прозорчето, да се появи някой, но..., жива душа няма!... Забравен съм!...

ВОДЕЩ: Синовете ти посещават ли те?

КЛИЕНТ: Откакто са пораснали не съм ги виждал. Сигурно някъде си имат семейства, но аз нищо не знам...

ВОДЕЩ: Какъв беше този живот за теб?

КЛИЕНТ: Бях доволен, бях щастлив, на децата много се радвах, а накрая няма никой... Изморен..., сам..., грохнал...

ВОДЕЩ: Нека духът ти навлезе в последните минути на този живот. Къде се намираш? Сам ли си?

КЛИЕНТ: Лежа си на миндера... Спокоен съм.

ВОДЕЩ: Какво би искал да промениш в този живот, ако можеше?

КЛИЕНТ: Да не съм толкова сам и самотен..., забравен от всички...

ВОДЕЩ: Готови ли са духът и душата ти да приключат тази Програма-Живот, да напуснат физическото тяло?

КЛИЕНТ: Да... Вече няма какво да се случва.

ВОДЕЩ: Нека това се случи сега!... Нека духът и душата срежат нишката, която ги свързва с тялото, което си обитавал в този минал живот и излетят с енергията си от него!...

КЛИЕНТ: Ей, че хубаво!... Аз летя, летя!... Ох..., леко ми е! (смее се и плаче от радост) Летя!... Ох, колко ми е хубавооо!... (емоционално превъзбудена)

ВОДЕЩ: Лети с духа си и се радвай на свободата, на безкрайността! Програмата-Живот вече е приключила!

КЛИЕНТ: Отдъхнах си някак си...

ВОДЕЩ: Погледни към тялото, което напусна и ми кажи, как го възприемаш, какво чувстваш към него?

КЛИЕНТ: Облекчение изпитвам...

 

Следва продължение...

Повече информация за регресиите прочети тук: >>> Регресивна хипноза - Полет на духа <<<

Повече информация за водещия практиката прочети тук: >>> Галя Йосифова - Виния <<<

Добавете коментар


Защитен код
Обнови