Полет на духа във всемирното пространство, в което умът няма достъп

През месец юни 2013г проведохме сеанс Полет на духа с мъж, на възраст малко над петдесет години. Последните му думи, преди започването на сеанса бяха: “Само не ме въвеждай в делта ниво!” Стана ми интересно, защо го казва. В Полет на духа умът е в алфа ниво. Имах вече случай, в който друг мъж, на такава възраст, сам навлезе в делта ниво. Така бе пожелал духът му, за да му покаже как се води битката между тъмните и светлите сили във всемирното пространство. Тази опитност ми бе от помощ в сеанса с мъжа, на когото предстоеше да навлезе в полет на духа. Ще разберете защо. След въвеждащия отпускащ, релаксиращ текст (на който бе заспал и похъркваше) влязохме в диалог:

Водещ: Кажи ми, къде те отвежда духът ти... Къде се озоваваш?... Какво те заобикаля?...

Клиент: Само спокойствие... Само тъмно...

Водещ: Добре... Остани в това тъмно... Духът ти още пътува във време-пространството... Ще му помогна да премине тъмното пространство с една тройна визуализация... (след разтоварващата визуализация при водопада, в космоса, в киносалона, продължихме):

Клиент: Безкрайност... Същото видях в космоса... Сатурн с бял пръстен... Той като че ли бе в покой или съвсем бавно се въртеше... Сега сякаш нещо се разгърна пред мен..., като облаци, но не е чисто гладко...

Водещ: Добре... Нека сега..., след като духът ти попътува из безкрайното космично пространство и те зареди с още енергия, да се насочи в полет към духовния свят, там да се устреми към духовната библиотека и да навлезе в светлината на нейните коридори... Там се съхранява цялостното знание, за всичко, което Е!... Успяваш ли да стигнеш там?...

Клиент: Само пулсации..., като балончета. Просто летят около теб... Нищо друго. Нямам представа къде съм, но всичко това ме заобикаля... Усещам напрежение, топлина... Мъча се да разбера къде съм... Сетих се за един герой на Джек Лондон, който напуска тялото си... Не знам..., става ми все по-топло... Просто ми е леко...

Водещ: Усещаш ли напрежение в теб?

Клиент: Не. Само вълнисто движение, което ме понася... Сякаш голяма дълбока вода се движи заедно с мен. По-скоро всичко това е около мен... Не е душата ми... Не съм аз тази вода... Заобиколен съм от нея... Не съм на самотен остров...

Водещ: Интересно... Продълажвай..., следвай усета, в който духът ти те е въвел...

Клиент: Като че ли този остров се стеснява и ме отвежда на определено място. Там е по-синьо..., по-тъмно. Няма суша... Дълбока вода е... Не ме е страх.

Водещ: Виждаш ли очертанията на суша, на бряг, до който да достигнеш?

Клиент: Колкото и да се стремя да стигна бряг, виждам само небе и вода. Сиво е. Небето и водата се сливат на хоризонта.

Водещ: Добре... Нека духът ти отиде още напред във времето и да разберем, какво се променя?

Клиент: Не се променя картината. Сякаш съм живял много дълбоко във водата. Опитвам се да видя някакъв образ, но се размазва... Като се отпусна и забравя за водата..., стигам до много неясни образи, като тъмни сенки появяващи се над хоризонта. Само това...

Водещ: Отпусни се!... Не се напрягай!... Остави се на потока на информацията да преминава през теб...

Клиент: Може би желанието да ги видя..., само в гръб, кой е това. Облечен е с такова... късо сетре, с чорапи..., с такива смешни чорапи, с къси панталонки... Като че ли го видях в гора, не в населено място. Спрял се е, замислен..., леко наведен. С тъмни цветове дрехи е облечен, в пурпурно кафаво... Като че ли конят му е наблизо.

Водещ: Огледай се наоколо и виж, има ли други хора или нещо друго, което привлича вниманието ти, като детайли?

Клиент: Не виждам други хора. Сиво-бял кон е, не е кафяв. Той тръгна... Няма среща с никого в гората.

Водещ: Добре. Нека духът ти отиде още напред във времето и да разберем, къде отива този мъж, къде се озовава, в каква обстановка?... Нека навлезеш в друга картина, която ти дава пояснения...

Клиент: Като че ли се събират и други хора с него... Конници... Много е неясно... Имат копия другите. Различно са облечени... Той се присъединява към тях. Изглежда стават все повече и повече...

Водещ: Този мъж техен водач ли е?

Клиент: Не знам дали той е водач. Като че ли наближават някаква... не е пустиня, а град. Всички хора разбъркано вървят. Може би се подреждат... Мъжът е между тях. Те просто яздят... Не влизат никъде. Просто... може би е далеч още целта им. Продължават да яздят някак си разбъркано. Той пак е между тях.

Водещ: Нека духът ти отиде още време напред, колкото той прецени. Нека разберем..., къде пристигат тези мъже?

Клиент: Минават четири дни... Някаква бездна, заобиколена с ръбове... Като че ли тя е поела хората... Нищо не виждам... Не го виждам този мъж.

Водещ: Загинали ли са тези хора? Какво се е случило с тях?

Клиент: Нямам усещане хората да са загинали... Те сега са в галоп. Нападат нещо. Да! Това е лов! Обаче защо имат копия?... Яздят бързо.

Водещ: Аха!... Продължавай!

Клиент: Големи животни. Бизони, стадо... Обгръщат стадото от няколко страни, изпреварват ги. Мъжът сякаш ги гледа отнякъде.

Водещ: Този мъж участва ли в лова на бизоните?

Клиент: Той не участва. Аз го виждам това, но не участвам в лова.

Водещ: Приемаш информацията през погледа на страничния наблюдател?

Клиент: Безразличен наблюдател съм... Всички се разпръснаха в равнината. Скоро ще свърши.

Водещ: Ловът приключва ли?

Клиент: Там има и планини. Убиха няколко бизона. Продължават да ги гонят. Вкарват ги в едно дефиле... Там е тясно.

Водещ: Защо ги вкарват там?

Клиент: Там им е по-лесно да ги убиват. Хм... Свършиха. Просто приключиха с лова.

Водещ: Насочи вниманието си към ловците. Какви хора са те? Как изглеждат? Опиши ги.

Клиент: Струва ми се, че те са като гамаши, като индианци... Повечето са такива. Направили са от клони подложки и с тях влачат убитите животни. Хм... Има река, рядка горичка, празно място, на което има палатки, вигвами. Това са индианци.

Водещ: Загледай се в по-близък план. Как изглеждат тези индианци на външен вид?

Клиент: Трудно ми е да видя лицето му... Само леко ми се прояснява образът му... Мъжествен, широкоплещест мъж. Заприказва се с някакви хора. Нещо им казва. Те му казват...

Водещ: Този мъж там ли живее, сред тези индианци?

Клиент: Да, той живее там.

Водещ: Къде точно живее?

Клиент: Има палатки, с колове опънати, като конуси.

Водещ: Влез вътре в палатката. Какво има там?

Клиент: Вътре в неговата палатка е голо. Отстрани има нахвърляни вързопи кожи... Няма огън. Тъмно е. Сумрачно. Няма никой..., не знам защо.

Водещ: Този мъж, когото наблюдаваш как е живял при индианците, ти ли си бил тогава?

Клиент: Аз съм живял сред тях. Пак се връщам там, в планината. Хм...

Водещ: Как си се озовал там, при тях?

Клиент: Като че ли съм избягал от някого и там съм се скрил. Не че се страхувам, а съм напуснал нещо непригодно.., неприятно.

Водещ: Как се чувстваш при тях?

Клиент: Там е някак си по-свободно, по-далечно. Те са почти диваци.

Водещ: Нека духът ти се върне назад в миналото..., десет години назад във времето... Къде си бил тогава? В каква обстановка си живял? С какво си се занимавал?...

Клиент: Като се връщам... Върви нещо като талази, облаци... Става ми сега някак си по-леко. Като се връщам там е някак си по-спокойно, по-широко... Пак е като през облаци. Не знам дали е високо, но всичко около мен е облаци.

Водещ: Как се усещаш в този момент?

Клиент: Не се усещам самотен... Става като свод на огромна пещера. Аз просто пътувам в тази пещера... Има тунели. Просто пътувам през нея. То... не е пещера... То се сменя. То е пространство... Аз съм просто част от това, което се движи.

Водещ: Като какво би го пределил?

Клиент: Това е само началото или е много дълбоко като начало. Глава, която в горната си част изведнъж прераства в безбрежност... Отдолу има лице, тяло... Прилича на човек. Виждам само тялото. Огромно е! Много е голямо!

Водещ: Колко голямо? С какво би го сравнил, като мащаби?

Клиент: То не може да се измери с метри. Много по-голямо е от всичко, което е около нас. Ние като че ли сме част от него... Дали това не са събрани много неща и затова в горната си част... сякаш изплуват от там, движат се само за малко... В един момент сякаш се появява някакво физическо, нещо човешко... После става нещо като пара. Изпарява се като че ли...

Водещ: Имаш ли идея, представа, къде се намираш сега?

Клиент: Вероятно това става някъде, където няма плът. Като че ли не е материално. Тия отделни се сливат..., само за секунди се появяват като образи, после се сливат. Искам да разбера защо всичко това излиза от една глава...

Водещ: Концентрирай се и разбери!

Клиент: По-скоро е някаква дейност, някаква глава, дейност на мозъка, ражда образи, но много за малко. Нещо произлиза от тях. Не мога да разбера къде отиват... Отиват главно нагоре, но след това става нещо като завираща вода и от нея излизат съвсем прозрачни, наподобяващи някакъв образ частици и след това всичко става еднакво... Искам духът ми вече да напусне това място.

Водещ: Добре. Нека духът ти напусне това място, в което бе досега! Нека се насочи към духовния свят! Нека се завърне там!... Нека на среща с твоя дух се отзоват светлинно-енергийните структури на Исус Христос и на Майка Мария Света Богородица! Нека се спуснат над теб и те обгърнат целия в своята блага енергия, закрила и благословия към теб!

Клиент: Искам да ги видя, но всичко е като стрели... Идват отнякъде, от определено място, където трябва да се появят те...

Водещ: Като какви възприемаш тези стрели?

Клиент: Тия стрели сякаш са светлини, обаче сякаш ги застрелват... Не им дават да излязат от това място... Само там могат да стоят, на онова място, откъдето те могат да се появят.

Водещ: Какво е това място?

Клиент: То е голо място..., хълмисто такова... Защо са там?... Интересно е, че не си представям. По-скоро не мога да видя нито единия, нито другия, а е образ в постоянно развитие..., млечно жълта светлина... Бебенцето!... То е Исус!... Това е просто извираща светлина от онова място, което бе застрелвано със стрели! От това място извира светлина. Много силно свети, силно е!... Тя полека лека на отделни части..., нещо като на петна става..., навсякъде около това място.

Водещ: Чудесно!... Продължавай!

Клиент: А..., имаше само една жена... Сега има повече. Те просто гледат. Стоят отстрани и гледат. Повечето са в бяло. Гледат светлината. Отначало виждах нещо като зараждащ се живот в светлината, а сега е само като извор на светлина... Около него стоят няколко жени. Три ли са?... Близко са една до друга, до единия край на извора.

Водещ: Тези жени участват ли в процеса по някакъв начин?

Клиент: Те нищо не правят. Само гледат. Отдалечават се... Всичко залязва. Светлината загасна... Пак съм в някакъв безкрай. Най-после този свод като че ли изсветлява... Отдръпва се, като звездно небе е.

Водещ: Като звездно небе?!

Клиент: Да!... Като малко звездно небе е!... Привличат ме звездите. Искам да пътувам!

Водещ: Добре! Пътувай!... Духът ти много обича да пътува из всемирното пространство!

Клиент: Просто пътувам из небето. Много е красиво!... Друго не искам!... Искам само да пътувам сред звездите!

Водещ: Пътуването изморява ли те?

Клиент: Не съм изморен... Дълго е пътуването.

Водещ: Накъде желае духът ти да пътува?

Клиент: Нямам конкретна цел и посока...

Водещ: Добре. Опиши ми, през какво преминава духът ти в полета си?

Клиент: Преминавам през светлинна буря. Това е като спирала.... Хем съм далече, много далече..., хем съм много вътре. Не съм на определено място. Просто съм на една такава, хем е плоскост, хем са опрени едно в друго кълба. Не са планети. Много близко са едно до друго. Само това виждам...

Водещ: Можеш ли да навлезеш в някое от тези кълба, да разбереш какво има вътре в тях?

Клиент: В него вътре ли?... Не, не съм вътре... Тази плоскост се свива. Виждам тъмната страна на нещо огромно. Никога не съм си представял, че една планета може да изглежда нещо огромно, тъмно... Кръгло е... Кръг след кръг... Пак са много близко. Сега едната страна се прояснява и става светло.

Водещ: В някоя планета ли си навлязъл? Може би в Сатурн?...

Клиент: Не, няма пръстен. Не е Сатурн. Всичко това е като сияние...
Сеансът продължи около три часа. Когато се завърна в реалността, мъжът със сияещи очи възторжено разказваше още подробности за обстановката, в която бе духът му. Всичко помнеше. С думи е трудно да се опише това, което духът изживява във всемирното пространство, преминавайки големи времеви пространствени единици. Те не са сравними със земното линейно време. Очите на мъжа грееха от радост, доволен от изживяванията и възприятията си. В някои случаи духът избира да подаде на човека информация, много по-важна и значима, отколкото да събужда истории от минали животи, с влияние върху настоящия живот. Така постъпват духовете на старите души, живели дълго, с много придобита опитност в различните роли-превъплъщения.

Повече информация за регресиите прочети тук: >>> Регресивна хипноза - Полет на духа <<<

Повече информация за водещия практиката прочети тук: >>> Галя Йосифова - Виния <<<

Добавете коментар


Защитен код
Обнови