Усещам необходимост да отделя време днес за себе си, да се себевглъбя, да се концентрирам навътре в себе си, да усетя по-осезаемо душевното и емоционалното състояние, в което се намирам. Давам си сметка, че светът се промени, че нищо от това, което беше преди, вече е останало в миналото, че е нужно да се напасна, да се адаптирам към настоящето, в което хора, начин на живот и на общуване, на личностни прояви и творческо разгръщане вече не са тези, които бяха. Да, бяха. Вече не са. В това се крие разковничето на моето себевглъбяване днес.
Заемам удобна позиция, затварям очи, отпускам се. Дишам и издишам, синхронизирам ритъма на сърцето си със спокойно равномерно вдишване и издишване. Вдишвам и бавно издишам. Още и още. Усещам как това ми повлиява да сваля напрежението в мен, да освободя мислите от съзнанието си, да не мисля за никого и за нищо, да се концентрирам и вляза в дълбочина във връзка със себе си. Чувствам се леко, приятно, с нищо неангажирана.
Представям си как отивам на брега на морето, как първо стоя права пред него, загледана в безкрайната морска шир. Лек вятър гали нежно лицето ми, играе си с косите ми. Поглеждам към ясното синьо небе, неволно се усмихвам с искрена обич към необята, в който ме въвежда. После поглеждам към хоризонта, там, където синевата на морето се слива със синевата на небето. Там е магично, вълшебно! Земя и небе се преливат в обща синева, която ме пренася в друг свят, в който има място за мен, да се гмурна в него, да премина във безвремието, в безкрайния всемир, където да изживея това, което усещам в себе си като порив призив, да се отпусна и с доверие да го последвам.
Сядам на топлия златист пясък, събирайки краката си в поза лотос. Затварям очи. Усещам, че лицето ми е леко усмихнато. То е излъчването на усещанията на радост в мен в този момент, които с обич извират от мен. За известно време оставам притихнала, само възприемам музиката на вълните, които прииждат и си се отдръпват, в ритъм, който възприемам със слуха си като музика, която завладява. Няма хора наоколо. В уединение съм със себе си. Никой не нарушава спокойствието, в което съм.
Постепенно във вътрешното ми зрение се появяват картини от настоящето ми ежедневие. Виждам себе си как от ставането сутринта след сън до лягането вечер да заспя съм в занимания, които ме ангажират в занимания и дейности, в общуване с хора, с отношение към мен лично, в които влагам цялата си жизнена енергия, емоции, чувства, всеотдайност. На пръв поглед всичко изглежда обичайно, сякаш нормално. В себе си усещам тих глас, който ми казва: „А харесва ли ти да живееш така? Това достатъчно ли ти е? Усещаш ли се удовлетворена от себе си?“ Това ме кара да се замисля.
Приемам обичайното ежедневие за неизбежно, като рутина, защото такива са обстоятелствата, в които живея и се проявявам. Да, това е действителността, но всъщност, това ли е това, което аз желая за себе си и за живота си? Притихвам…
Усещам как душата ми в този момент говори, споделя нейните желания какви са, които тя е заложила за мен в план програмата живот да изживея, да й помогна да се обогати с нова опитност в тези условия, в които ме е довела за живот на Земята. Да, знам, че правя това, което по силите ми, но все пак. Питам се, дали се осмелявам да правя нещата, които на мен ми харесват и желая да се занимавам с тях, въпреки ограничената свобода и усложнените условия на живот в днешно време или се примирявам в изчакване да се появят по-добри времена, когато да действам за тяхната реализация. Знам, че съм свободен човек, който има правото и отговорността сам да взема решения за действията си. Има обвързващи фактори, хора, условия, които няма как да пренебрегна, да не се съобразя с тях, но – до каква степен те могат да ме ограничат или спрат в устрема ми да правя нещата, които желая за себе си и за живота ми? Има много неизвестности, неясноти, забрани, с които също е нужно да се съобразявам, когато правя плановете си за действия.
Усещам силен гласа на душата в мен: „Не се колебай! Довери се, осмели се, задействай се! Бъди смела, не стой на едно място в изчакване на по-добри времена! Живей тук и сега! Сега е моментът за нещата, които са на дневен ред. Изчакваш ли още, тяхната важност и значимост ще намалее, ще се отслаби, ще отпадне, защото ще си пропуснала момента. Околният свят е провокатор мотиватор, знаеш го. Осмели се да действаш, да направиш крачка напред, а после стъпка след стъпка да извървиш пътя и да реализираш устрема, към който те водя чрез този тъничък гласец, чрез усета в теб. Помни, че неслучайно си точно по това време в живот на Земята. Обстановката, в която си, е точно тази, която е нужна, за да се проявяваш и натрупваш практическа опитност, да усвояваш житейските уроци, които те развиват и утвърждават като уникална неповторима индивидуалност. Ти си аз! Аз съм в теб и ти помагам в изпълнението на всичко, което усещаш като задачи и желания за себе си. Довери ми се. Ти можеш!“
Поемам си дълбоко въздух. Гласът на душата ми ме развълнува. Да, аз нейният представител тук и сега на Земята. Аз правя това, което е важно за нея и за еволюционния й растеж. Осъзнавам го. Ясно ми е, че е така. Душата ми не е мазохист. Заложила е трудности, през които да премина, които са по силите ми, а не по-големи. Осъзнавам, заставайки на нейната позиция, че Животът е игра, в която всичко се случа по предварителен сценарий. Няма случайни неща, всичко има своя смисъл да се случва. Мъдра съм, разбирам го, приемам го. Отново поемам дълбоко въздух. В мен протичат дълбоки процеси на осъзнаване, осмисляне, анализ, които ми дават увереността, че досега съм се справяла, намирала съм начини как да премина през събитията, за да стигна до тук, до днешния ден, тук и сега.
Обръщайки поглед назад в анализ ретроспекция, не съжалявам за нищо от случилото се. Да, имало е и други възможности за други събития, които вероятно са могли да ми донесат радост и успехи, но тогава щях да съм друг човек, а не този, който съм тук и сега, щях да съм на друго място, в други условия. Неизвестното неслучило се винаги има хубав характер. Това са мечтите. Те правят усещанията да са такива.
Замислям се, как живях до момента? Сложно, трудно, интересно, динамично, нескучно, ползотворно, постигнах много и се радвам на постиженията си. Давам си сметка как трудностите и невъзможните на пръв поглед ситуации са ми помогнали да се разгърна, да проявя силните си страни, да творя, осмелявайки се, което ме доведе до днешния ден, когато се себевглъбявам навътре и размишлявам за себе си и за живота си. Винаги е имало трудности по пътя. Винаги е имало решения за действия. И при настоящите трудности има решения и варианти за действия. Важното е да не се отпускам, да си вярвам, да се доверявам на себе си, да се осмелявам да действам, да не се самоспирам заради колебания, нерешителност, страхове, ограничения. Справяла съм се, и сега ще се справя. Освобождавам се от усещането за вина и безпомощност заради силните ограничения, които са огромен стопер за действия.
Замислям се, кои са приоритетите ми, с какво са свързани те, как да ги подредя по степен на значимост, за да не се разпилявам, да се организирам и задействам. Да, наясно съм кое и какво в настоящия момент е най-важно за мен. Имам яснота. Имам план. Знам, че не съм сама. Моите невидими спътници са във всеки един миг заедно с мен, помагат ми, закрилят ме, насочват ме. Научих се да общувам с тях, да приемам посланията им до мен. Научих се да ги призовавам в помощ и подкрепа към мен, да изказвам в призив към тях какви са нуждите ми, от какъв вид помощ се нуждая. Те винаги се отзовават. Животът го доказва по много начини, Това ми дава увереност да се усещам смела, да се осмелявам, да правя нещата, които желая и възприемам като важни за мен.
Научих се да синхронизирам моя прекрасен ум да е в съгласие с моите дух и душа, в разбирателство заедно да ме водят по пътя напред и нагоре. Осъзнавам какви са предизвикателствата на околния свят, в който живея и се проявявам, как той, в ролята на мъдър учител провокатор мотиватор за мен ме предизвиква да се осмелявам, да действам, да не се плаша, да не стоя плахо на едно място.
Финансовата енергия и времето живот също усещам как ме подпомагат. Уверена съм, че всички те възприемат моите призиви за помощ и подкрепа към мен и създават за мен най-добра конфигурация от условия, фактори, събитийности, в хармоничност помежду си, така, че да съм подкрепена в реализацията на делата ми, с ползотворност за мен. Благодарна съм за тази помощ, която ми се оказва. Това ме мотивира да продължавам напред, да следвам гласа на душата си, водена от моя смел мъдър дух, закриляна и подпомагана от невидимия свят. Всичко е възможно. Аз сътворявам чудеса!
Те се случват, защото всеотдайно и с вяра, с доверие смело действам. Затова животът ми е чудо! Аз сътворявам чудеса! Колкото и сложна да е обстановката в света и около мен, винаги намирам начин как да действам. Научих се да ги правя, защото се развивах, не стоях на едно място. За много хора животът и обстоятелствата в него може да са трагични и спиращи растежа и развитието. За мен те са само предният урок, през който преминавам и аз, като добър ученик в училището живот усвоявам познания, поуки, уроци, мъдрост и продължавам мело напред да пиша историята на моя живот. Вяра и смелост са цветовете на личното ми знаме. Те са като нюансите на синьото на водата в морето и на небето. Замълчавам, притихвам…
Слушам музиката на вълните и усещам как се усмихвам, как излъчвам към тях радост и хубави благи усещания, с които съм вътрешно изпълнена. Днешният ми ден. Той е поредното ново начало, което поставям за себе си в живота. Всеки нов ден е нов живот. Аз сама създавам за себе си новата реалност, в която желая да живея, да се проявявам, да творя, да общувам. Светът може да се е побъркал от усложнената обстановка за живот по всякакви начини. Да, само че тях в моята реалност ги няма. Те не ме спират да дерзая за важните за мен неща в живота. Научих се как да се пречиствам и разтоварвам от тежкото бреме на миналото, как да поддържам цялостната си клетъчна памет необременена от новите негативни ситуации, през които преминавам в ежедневието си. Не ги задържам в себе си. Оставям само поуките, мъдростта и полезната практическа опитност, важни за душата ми.
Останалото освобождавам извън себе си и трансформирам в енергията, която ме обгръща, пази, закриля, подпомага, подкрепя. Много неща научих и усвоих в този живот. Това ме прави богата и благодарна. Това е причината да не позволявам трудностите на днешното време да ме събарят, да ме спират по пътя ми. Винаги, за всичко има варианти. Аз подбирам най-подходящите за мен и действам. Това ме прави щастлива! Това ми носи удовлетворение и смисъл в живота! Отново притихвам, заслушана в музиката на морските вълни. Усещам се омиротворена, лека, спокойна, сякаш аз съм целия всемир, сякаш аз съм водата в морето, сякаш аз съм небето.
Оставам в това състояние докато се наситя и изпълня с хубава блага енергия. Отварям очи. Заглеждам се във водата. Усмихвам се. Толкова много обичам морето, неговата безкрайност и могъщество! Аз съм част от теб, мило море! С моята енергия вибрирам в едно цяло с твоята енергия! Това ми дава увереност, че нищо не е в състояние да спре устрема ми да сътворявам живота си, така, както усещам, че мога, желая и правя. Подпомагай ме, мило море! Благодаря ти сърдечно за помощта, която ми оказваш да се пречиствам, да се изпълвам с твоята енергия и сила за живот! Навлизам в теб! Обновявам се и се възраждам в теб! Прекрасно усещане е! Запомням го! Оставам притихнала...
Доволна съм от изживяванията, през които преминах. Обогатиха ме, окрилиха ме да продължавам смело напред, без да се боя или съмнявам в себе си. Мислите ми се завръщат, тялото си усещам как възвръща усещанията ми за материя. Размърдвам се. Отварям очи. Изправям се. Протягам ръце към морето, после сякаш го прегръщам с обич и благодарност, събирайки ръце в прегръдка. Поглеждам небето. Усмихвам му се. И на него с обич благодаря. Животът продължава. Аз обичам Живота и знам, че и той ме обича и подкрепя по пътя. Така е.
Галя Йосифова
Консултант по психология / Персонален коуч
Е-майл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
https://galjajosifova.com/
