Бъдете търпеливи и ще постигнете мечтите си

Когато започнах да чета книгата "Моят път към духовно просветление" на Ширинан разбрах, че много от неговите преживявания са сходни на моите.Споделих му и той ме помоли да разкажа моята история, моите преживявания и опит в духовното ми израстване.

Още от малка усещах прекалено много. Усещах, и даже виждах енергийния свят и знаех, че не това е всичко, което виждаме с очите си. Малко ми е трудно да намеря подходящи думи и изобщо с ума да обясня, какво виждах и усещах, но ще опитам. Първо да кажа, че почти постоянно бях като в медитация. Отпусната и спокойна енергията ми преминаваше безпроблемно през цялото ми тяло. Точно това, че нямаше блокажи в мен тогава, ми е помогнало да бъда така сензитивна към всичко наоколо. Та какво усещах... Усещах се свързана с всички и всичко. Виждала съм в самото пространство, във въздуха, различни енергии или същества. И аз не знам какво са точно. Рядко, но съм виждала и аурата на някои хора, самия й цвят. Усещах хората дали имат спряла енергия, кога са напрегнати и изобщо какво се случва с тях, така, сякаш се случва на мен. Това малко ми пречеше, защото понякога приемах тяхната енергия или просто не ми беше приятно, някак си тежно покрай такива хора. Но като цяло, по това време бях толкова отпусната, че почти всичко преминаваше през мен и аз не го съдех, не го потисках, просто оставях да преминава такова, каквото е. Нещо, което сега ми е доста трудно на този етап, но ще стигна и до там. Най-интересното от всичко, което съм виждала и усещала за мен, беше друго нещо. Много пъти, когато погледнех някое дърво или човек, или ккамък даже, нямаше значение дали е живо същество или неудушевен предмет, съм виждала същноста му, самите атоми или клетки, или не знам точно какво е. Дълбочината и енергийното тяло. Особено беше интересно за камъка или разни предмети, които уж просто не са живи, но усещах връзката си с тях. Друго, което си спомням е, че усещах в самото пространство как живеят и други същества. Понякога ги виждах като бяла, сива или друг цвят прозрачна материя, в различни форми.

След като станах по-голяма и влязох в пубертета..., там започнах, лека полека, да не бъда себе си. Започнах да използвам ума си повече, отколкото интуицията си. Започнаха и разни страхове, свързани с това, дали ще ме приемат останалите, как да бъда харесвана от момчетата и такива разни тинейджарски истории. Фокусът ми беше другаде. Започнах да се затварям от страхове и блокажи. Силата ми започна да отслабва. С времето, от различни случки: негативни, несподелена любов и лъжи, недобронамерени приятели и т.н., положението ставаше все по-зле. Имах постоянно някакви здравословни проблеми. Боледувах често и се усещах болна постоянно. Бях влезнала в ролята на жертва. Постоянно мрънках на приятелите ми и близките. Със сигурност съм им била в тежест, но не бях осъзната. С времето се случиха доста неща в моя живот, но като цяло, всички негативни. Толкова бях станала негативна. Накрая изпаднах в депресия. Не излизах от нас, ходех само на работа и се прибирах. Това беше около година-две, в които бях забила буквално на едно място. Интересното беше, че тогава всеки ми казваше да излезна, да се разсея, да не се затварям, но аз усещах, че имам нужда от почивка и уединение, за да събера някакви сили. Нямах физическа и психическа сила. Всеки ден стоях и си задавах въпроса: "Защо точно на мен ми се случиха тия кофти неща?" С времето започнаха да изникват и отговорите в съзнанието ми. Разбрах, че толкова се бях отделила от истинската си същност и бях забравила коя съм и какво съм най-вече, че просто не знаех откъде да започна. Страховете ми и негативната енергия ме бяха вкарали в един затвор, не знаех как да излезна .Осъзнах и че ме чака мноооооого дълъг път. Дълъг, защото знаех колко години ми отне да се вкарам в това лошо състояние и трябваше пак по обратен път да се извадя от него. Започна да идва една мотивация и вяра в мен, че това всичко е ще е за добро.

Започнах да чета книги, статии, да гледам видеа, свързах се даже с терапевти. Много ми беше трудно началото, но имаше сила, която ме караше да ставам всяка сутрин от леглото. Няма да лъжа, че мина доста време, докато не се почувствах отново добре. Като се замисля, точно колкото години ми отне да се забалтача, толкова и ми отне да се върна. Имах моменти, в които ми писваше, не виждах смисъл, казвах си, че няма да успея, просто ще живея негативен и ужасен живот, и няма да усетя повече радоста и любовта. Но тези моменти с времето идваха все по-рядко. Вярата ми се увеличаваше и с много малки стъпки вървях напред. В началото всичко правех с ума. Четях, изследвах, систематизирах кое как трябва да направя, как да мисля по нов начин, къде греша, кое трябва да променя и т.н. Този начин обаче беше доста бавен и резултатите идваха прекаленоооо бавно и трудно. Докато един ден, не си спомням точно къде, прочетох, но разбрах, че освен с ума, трябва да включа и тялото си, за да започне промяната по-бързо. Започнах да слушам водени медитации. Беше ми адски трудно в началото. Само лягах, пуснах си някоя и не знаех как да се отпусна. Просто умът ми и тялото ми бяха забравили какво е това да си релаксиран. Доста неуспешни опити имах. Умът ми постоянно щъкаше напред-назад, изкачаха разни страхове и ме беше просто страх да пусна контрола, да се доверя на тялото си. В началото слушах по-рядко, докато един ден си казах категорично, че ще се науча да пускам контрола и да релаксирам, и ако трябва да ми отнеме 10 години, аз ще бъда търпелива и упорита. Започнах всеки ден и до сега няма почти ден, в който да не медитирам. Научих се да пускам контрола на ума, което беше най-голямата полза от всичко, което бях правила досега. Започнах и лека полека да се изправям пред разни страхове. Започнах от по-малките и с времето се захващах и с по-големите. Имах много трудни моменти, изпадах в дупки както преди, но отминаваха. След всяка "дупка" се усещах по-силна и имах повече вяра в себе си. Започнах да усещам как тялото ми започва да се прочиства. Минах през 1-2 месеца постоянна хрема и сълзене на очите. Излизаха ми и гнойни пъпки по цялото тяло. Кожата ми също се белеше по лицето. Изкарах и кашлица с храчки, неподлежаща на никакви медикаменти, която продължи поне месец. Доста време имах слуз в урината и изпражненията. Всичко това го приех много добре и знаех, и усещах, че се прочиствам от годините натрупани токсини.

Забравих да спомена много важен ключов момент и просветление, което получих. То беше в периода, в който не медитирах още. Бях си почти в депресия и още доста неуверена в себе си, но самата случка ми отвори очите.

Случи се на една нова година. Бяхме компания приятели на дискотека. В същия ден, още от сутринта доста се тревожех и страхувах, от какво ли не, но не знам как, настроих се, да става каквото ще и пуснах контрола. Бях доста осъзната още в началото на вечерта. Започна лека полека да ме облива някакво чувство. Не мога да опиша точно какво, но се отпусках още и още. Докато не дойде пикът на самия момент. Спомням си как стоях права в дискотеката, почти неподвижна. Усещах всяка частичка от моето тяло и всяка клетка как вибрират. Никога не се бях усещала толкова осъзната. Енергията ме обливаше, усещах как минаваше от краката ми и излизаше през главата ми и се свързваше с космоса. Просто бях безмълвна. Не можех да кажа една дума, а и нямах желание. Стоях с това усещане, даже не знам как да го опиша с думи. Сега даже като се сещам за този момент, а той беше преди поне 4,5 години, ме облива пак една вълна от емоции.

За малко време, докато бях така безмълвна, изчезнаха ВСИЧКИ мои страхове. Ама като казвам всички, наистина всички. Само наблюдавах и осъзнавах как всичко, което съм си мислила, че съм, всички илюзии за света, за другите, като цяло за всичко, се изпариха. Разбрах, че това е самият ум, който слага етикети на всичко и си прави изводи. Наблюдавах си ума. Бях едно чисто съзнание, което е безгранично и свързано с абсолютно целия свят. Спомням си как леко се оглеждах наоколо. Виждах между хората като бяла енергия и дим. Няма да забравя как погледнаххората в другия край на дискотеката, да кажем на около 20-30 метра от мен и усещах същноста им, мислите им, чувствата им. Сякаш бяха точно до мен, че сме свързани с някаква връзка. Беше просто уникално изживяване, толкова силно! Никога не съм изпитвала нищо и не мога да го сравня с никакъв друг момент. Само осъзнавах и осъзнавах..., без ума си. Разбрах защо съм на този хал, как съм се вкарала, как най-големият враг е нашият ум. Той ни пречи да разберем кои сме. Ние се приемаме за него. А има нещо много повече от ума и това е съзнанието. То няма граници.

В следващите дни направо бях в несвяст. Не спирах да мисля и да бликам от емоции... Исках да кажа на целия свят какво ми се случи, но не намирах думи да го обясня.

Разказът ми стана доста дълъг, извинявам се за което. В днешно време все още се развивам. Имам трудни моменти, понякога минават бързо, понякога изисква повече време, докато не осъзная урока си. Като цяло, това за мен е едно пътешествие, което ще трае цял живот. Това ме кара да ставам сутрин. Някак си имам смисъл да живея. Вярвам, че мога да се справя с всичко, просто се искат време и вяра, но най-вече - търпение. Искам да кажа на всички, които са се изгубили по някаква причина, че най-важният урок (поне за мен) е да бъдат търпеливи, да следват пътя си и вътрешното си усещане. Също да се стараят да не бъдат роби на ума си. Знам, че е трудно, но умът ни е просто един инструмент, но ние не сме само ум.

Медитирайте, дишайте и вярвайте в себе си и всичко малко по малко ще започне да се нарежда.

С уважение Дони

Помогни на хората, като споделиш своя опит с тях. Научи повече за инициативата тук:
>>> СПОДЕЛИ СВОЯ ОПИТ <<<

Добавете коментар


Защитен код
Обнови