Моята среща с двата вълка

Август 1976 година. Бях на 25 години.

Връщах се след изгрев слънце по пътя между село(сега квартал) Виница и Варна. Бях в приповдигнато светло състояние на духа от топлите слънчеви лъчи и свежият утринен горски въздух. Те се появиха неочаквано зад един завой на пътя около двадесетина метра по-надолу. Като ме видяха,, свърнаха по успоредната пътечка, извиваща се малко по-високо от широкия горски път. Нямах време да се уплаша.

В съзнанието ми изплува мисълта "Бог е Любов". Единият остана на успоредна на пътя пътечка , а другият завърши своя полукръг и застана зад мен на 2 метра разстояние. Седна на задните си крака, с изпънати и готови за нападащ скок предни крака. Обърнах се с лице към него и почнах спокойно да му говоря, въпреки ледения студ, който беше сковал цялото ми тяло. Не знам защо, но първите ми думи към него бяха: "Аз съм човек, а ти си животно. Нямаш право да ме закачаш. Вегетарианка съм, не ям животни, не убивам животни и ти нямаш право да ме убиваш..." и го гледах право в очите. А те бяха страшни, безизразни и зли, бялото беше жълто-червено, а зениците му бяха ярко зелени. Никога няма да ги забравя. В същото време започнах да пея песента на Учителя "Бог е любов" и се молех...

Видях как една трептяща въздушна стена се спусна между мен и двуногия приятел". Беше светла, прозрачна като вода, като кристал, като диамант... Като стигнах в песента до думите "...Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов..."си помислих, че не можем така да стоим и да се гледаме цял ден там. Продължих да пея, безшумно му обърнах гръб и леко закачих по пътя си.

Те останаха на място... Целия ден като че ли летях... Беше ми невероятно тихо, благодарно и спокойно на душата... По-късно, като споделих с един високоуважаван от мен умен духовен мъж, той ми каза, че преди двадесетина години от моята случка, там са се забелязвали цели глутници вълци, преминаващи от Стара планина към Румъния. Вече рядко се срещали там. А моите навярно са били семейна двойка, пътуваща по същия път. Наскоро разбрах, че Учителят е спуснал тази предпазна стена между мен и вълците. Дълбоко съм Му благодарна за това и за всичко друго, което е сторил за мен в пътя ми към Бога.

Р. Д.

Сподели своя опит и помогни на останалите. Научи повече за инициативата тук:
>>> СПОДЕЛИ СВОЯ ОПИТ <<<

Добавете коментар


Защитен код
Обнови