Бурите в живота ни са част от този процес. Те са сблъсък на различни енергии – на старото и новото. Не е нужно да се страхуваме от тях или да ги избягваме. Нужно е да ги приемем и точно в най-трудните моменти да насочим фокуса си към истината.

Когато илюзията ескалира, когато преживяваме липса, страх, болка, несигурност или се чувстваме застрашени, точно тогава е най-важно да си припомним: вие сте съвършени, вие сте изобилни, вие сте безкрайни, вие сте творецът на всичко това.

Не е нужно да се борите с илюзията. Не е нужно да я променяте. Нужно е да я приемете, но да не я приемате за истина.

Всичко, което ви липсва във външния свят, вие го носите вътре в себе си. Любов, ресурс, изобилие, здраве – когато преживявате липса, насочете погледа навътре. Каква илюзия вътре във вас ви е убедила, че това не е вашата реалност? Какъв модел носите в себе си? Какво сте преживели, което ви е убедило, че сте ограничени, малки или незначителни?

Това е преходът – земното ви аз да се пробуди за истинското си аз. Егото и душата да се обединят. Мъжкото и женското начало да осъзнаят, че са едно и също нещо. Индивидуализираното ви аз да се разшири и отново да преживее своята цялост.

В това обучение говорим и за външния свят като отражение на вътрешния. За това как, когато погледнем на живота по-отвисоко, можем да видим съвършенството дори там, където на пръв поглед виждаме несъвършенство.

За любовта – от осъзнаването, че всичко, което ни заобикаля, сме самите ние.

За състраданието – от разбирането, че всяка една частица се намира на своя път и преминава през своята илюзия.

За това да не се борим с живота, а да му се предадем. Да спрем да контролираме. Да бъдем тук и сега. Да приемем настоящия момент такъв, какъвто е, и да позволим на живота да ни води.

И когато се намирате в буря, когато илюзията е най-силна, връщайте се към тези истини. Пускайте си отново и отново тези видеа. Припомняйте си истинското си аз. Озарявайте мрака чрез истината.

Защото вие никога не губите съвършенството, което сте. Просто понякога измествате фокуса толкова силно, че забравяте за своята цялост.

А колкото повече се пробуждаме за истинското си аз, толкова повече можем да проявим съвършенството, светлината и любовта и във външния свят.

Това е пътят на всеки един творец. Това е пътят от илюзията към истината.

И най-хубавото тепърва предстои.