Въпрос: Опитвам се да променя състоянието си. Моля се, медитирам, чета духовна литература, но вътрешно сякаш оставам на същото място. Защо желанието ми за промяна не е достатъчно?
Ширинан: Съзнанието ти иска промяна, но в подсъзнанието са вкоренени убеждения, които си подхранвал дълго време.
Когато дълго сме мислили нещо и сме му давали енергията си, то се вкоренява по-дълбоко в нас. Затова промяната е път.
Ти започна разговора с това, че си виновен, че си допуснал грешка, че нещо не е както трябва. Това отношение към себе си има нужда от внимание.
Въпрос: Но ако съм се отклонил от пътя си? Ако някога съм взел решение, което не е трябвало да взимам?
Ширинан: Виждаш ли — пак тръгваш в посоката на обвинението.
Обикновено отклоняването от истинската ни същност е свързано с начина, по който гледаме и разбираме живота. А ти веднага превръщаш и това в нова причина да се виниш.
Имаш нужда от знание и разбиране, които постепенно да ти помогнат да погледнеш на случващото се с очите на мъдростта. Да осветиш онова, което в момента не разбираш.
Въпрос: Точно това ми липсва. Не разбирам защо се случиха определени неща. Искам да разбера.
Ширинан: Колкото повече виждаш нещата в живота си и разбираш откъде произлизат, какво ти показват, толкова повече това ще ти помага да разтвориш сърцето си.
Наблюдавай онова, през което преминаваш — чувствата, вината, ограниченията, емоциите. Започни да ги изучаваш и да търсиш корена им вътре в себе си.
Когато се случи нещо, често реагираме инстинктивно: „Аз съм виновен“, „Другият е виновен“, „Безпомощен съм“, „Безсилен съм“. Нужно е да започнеш да забелязваш тези реакции. Да бъдеш наблюдател на случващото се.
Въпрос: Как да търся корена в себе си, без отново да стигна до извода, че аз съм виновен за всичко?
Ширинан: Търси го с желание да разбереш. Наблюдавай какво се е активирало, какво носиш в себе си, какво преживяване стои зад него.
Когато търсиш корена, не е нужно да обвиняваш: „Този е виновен, онзи е виновен, аз съм виновен“. Нужно е да изучаваш онова, което се разкрива.
Светлината е познанието за истинската ти същност. Любовта е приемането с разбиране. Имаш нужда и от двете, когато навлизаш навътре.
Въпрос: А ако не успявам да стигна до прозрение? Нямам силно развити духовни сетива. Опитвам се да медитирам, но не получавам ясни отговори.
Ширинан: Когато човек трудно се свързва отвътре с душата си, може да търси контакт с природата, със слънцето, да медитира и постепенно да подсилва тази връзка.
Може и да започне да следва сърцето си и да открива източници на информация, които резонират с него. Душата може чрез външни източници да му дава познанието, от което има нужда.
И на мен в началото ми беше много трудно.
Въпрос: Понякога усещам, че онова, което нося, е толкова голямо, че не мога да се справя с него.
Ширинан: Понякога външният свят докосва раните в нас и ние изразяваме страховете, които носим. Те започват да ни влияят ден след ден като мъгла, като облак, който ни пречи да видим истинската си същност и да повярваме в нея.
Нужно е постепенно да възстановяваш вярата в себе си, в способностите си да променяш живота си. Да се приближаваш към онова, което носиш, с разбиране и приемане.
Облакът може да ти пречи да виждаш истинската си същност. Затова насочвай вниманието си към опознаването ѝ. Имай повече вяра в себе си.
👉 Ако искаш и ти да получиш отговори на своите въпроси, си запази час за консултация оттук: Лични консултации
Светлина и Любов за Теб и Целия Свят!
