Въпрос: Обичам детето си, но трудностите се повтарят толкова дълго, че вече почти непрекъснато мисля за проблема. Страхувам се за него и не знам как да му помогна.
Ширинан: Разбирам. Искаш той да бъде добре и случващото се да не причинява болка на него и на хората около него.
Но искам да ти покажа още една гледна точка. Когато мислиш за него, какъв образ носиш вътре в себе си? Виждаш ли само човек, с когото нещо не е наред?
Можеш ли да погледнеш и към онова в него, което има нужда от любов, мъдрост и разбиране? Към потенциала, който още предстои да открие и разгърне?
Въпрос: Аз го обичам. Никога не съм преставала да го обичам.
Ширинан: Не казвам, че не го обичаш. Говоря за начина, по който го виждаш, когато останеш насаме със себе си.
Да не гледаш на него като на счупена ваза, като на нещо повредено. Да можеш да го видиш като душа в процес на развитие.
В момента виждаме един частичен отрязък от пътя на тази душа. Виждаме слабостта, през която преминава. Но тя носи и потенциал, който сега не се проявява.
Въпрос: Трудно ми е да виждам този потенциал, когато едно и също се случва отново и отново.
Ширинан: Когато посеем семенце, не очакваме веднага да израсне узрелият червен домат. Има процес. В началото растението е крехко, плодът е зелен. Ако го вкусим по-рано, няма да усетим онова, което очакваме от зрелия плод.
Така и в човека има процеси, които не виждаме в тяхната цялост. Виждаме настоящия момент и през него започваме да определяме целия човек.
Когато оставаш насаме със себе си, опитай да погледнеш към него и от тази по-широка перспектива.
Въпрос: Това означава ли да се отдръпна и да престана да помагам?
Ширинан: Не казвам да не го подпомагаш на физическо ниво. Говоря за вътрешното ти отношение — за онова, което се случва в теб, докато мислиш за него.
Да изградиш в себе си разбиране, което да позволи на любовта ти да тече по-свободно. Да видиш, че освен трудността, която преживява, в него има и възможност за израстване.
И обърни внимание какво всичко това докосва в теб. Твоите страхове, болката ти, отчаянието ти също имат нужда да бъдат забелязани и разбрани.
Въпрос: Като родител веднага започвам да се питам къде съм сгрешила.
Ширинан: Не говоря за вина. Говоря за онова, което можеш да разбереш и да освободиш в себе си.
Всеки човек има слаби места. В трудните ситуации те излизат на повърхността. И когато започнем да ги разбираме, да ги приемаме и да работим с тях, можем да израстваме.
Ти обичаш детето си и искаш най-доброто за него. Дай място в тази любов и на по-широкия образ на душата му — на онова, което носи, но още не е разгърнало. То е повече от трудността, която виждаш днес.
👉 Ако искаш и ти да получиш отговори на своите въпроси, си запази час за консултация оттук: Лични консултации
Светлина и Любов за Теб и Целия Свят!
