Въпрос: Виждам как близък човек повтаря едни и същи болезнени избори. Говоря с него, опитвам се да му помогна, но думите ми сякаш не го достигат. Може ли духовен наставник да го мотивира да се промени?
Ширинан: Готов съм да напътствам. Но първото, което бих попитал човека, е дали той е готов за промяна.
Защото този път изисква да се срещне със собствените си страхове, рани и убеждения. Често е свързан с трудни преживявания. Нужно е да се срещне с наранените деца вътре в себе си, с онова, което носи от миналата си опитност.
Ако не иска истински да извърви този път, още при първата трудност може да се откаже.
Въпрос: Но той се интересува от духовни теми. Чете, любопитен е, отворен е към различни гледни точки. Това не е ли начало?
Ширинан: Може да чуе едно обяснение и да видим дали ще го почувства като необходимост да извърви пътя. Ако го почувства, много по-лесно би се работило.
Но ако има вътрешно съпротивление, това, което му казвам, няма да го достига. Част от него ще го отрича, ще го отблъсква и няма да го приема.
Важното е какво се случва вътре в него, когато чуе думите.
Въпрос: Точно това ми е трудно. Аз виждам нуждата от промяна, а той сякаш не я вижда. Иска ми се някой да му покаже откъде да започне.
Ширинан: Началото е да започне да забелязва какво го подтиква. Какво чувство търси, какво се опитва да получи чрез действията си.
Вътре в него има нещо, което има нужда да бъде видяно, признато и разбрано. Някакъв страх, рана, убеждение, което стои под видимото поведение.
Но за да навлезе там, е нужно сам да почувства интерес към това. Да поиска да го изследва, да го преоткрие.
Въпрос: А аз какво мога да направя, докато той още не е почувствал този интерес?
Ширинан: Не казвам да не следваш импулсите си да помагаш. Но обърни внимание и на начина, по който гледаш на него, когато оставаш насаме със себе си.
Виждаш ли само човек с проблем? Нещо повредено, което трябва да бъде поправено? Или можеш да видиш душа, която е в процес на развитие и носи по-голям потенциал от онова, което проявява в момента?
Той докосва неща и в теб. Във всяка ситуация хората, които са въвлечени, имат какво да разберат за себе си.
Въпрос: Значи и аз имам вина?
Ширинан: Не, не вина. Възможност да израснеш, да разбереш какво се случва вътре в теб и как се отнасяш към него.
Можеш да предложиш напътствие. Да споделиш нещо, което да го докосне. Но наблюдавай дали той ще почувства потребност да тръгне в тази посока.
Когато се появи този вътрешен интерес, човек сам започва да задава въпроси. Иска да изследва, да разбере, да достигне до онова, което е почувствал. Тогава напътствието има къде да бъде прието.
👉 Ако искаш и ти да получиш отговори на своите въпроси, си запази час за консултация оттук: Лични консултации
Светлина и Любов за Теб и Целия Свят!
