Въпрос: Защо човек понякога получава онова, което е искал, но вместо да се успокои, започва да иска още? Сякаш нищо не му е достатъчно.
Ширинан: Защото може да търси чрез външното едно вътрешно чувство. Привидно иска да придобие нещо, но онова, което го подтиква, е желанието да почувства сигурност, изобилие, радост.
Ние като души носим в себе си спомена за свят на любов, сигурност и изобилие. Той е част от нашата същност. Но поради опитността, през която сме преминали, сме го забулили с пластове от рани, убеждения, страхове и несигурност.
Отдалечили сме се от тази част в нас, но споменът за нея остава. И започваме да търсим от външния свят онова, което сме престанали да чувстваме отвътре.
Въпрос: Значи зад желанието да имам повече може да стои желанието най-после да се почувствам сигурен?
Ширинан: Да. Ако човек започне да се самонаблюдава, може да забележи, че го подтиква едно вътрешно чувство. Иска да придобие сигурността, която очаква полученото да му даде.
Но външното е временно, постоянно течащо и променящо се. То не може да му даде онази пълнота и цялост, която би открил, ако извърви пътя навътре.
И когато получи нещо, продължава да иска, защото чувството, което е търсил чрез него, все още му липсва.
Въпрос: Но придобитото все пак може да ме зарадва. Защо тази радост не остава?
Ширинан: Защото във външния свят всичко се променя и всичко има цена. Каквото и да правим, влагаме време, енергия, усилие. Няма как вечно да задържим едно и също външно състояние.
А когато се опитваме чрез контрол да възстановим вътрешната си цялост, всяка временна промяна отново ни подтиква да търсим. Получили сме нещо, но не сме достигнали до онова вътре в нас, което ни е накарало да го поискаме.
Това търсене се проявява в различни сфери на живота. Всеки човек се опитва по свой начин да се докосне до чувството, от което се е отдалечил.
Въпрос: Какво означава да обърна това търсене навътре?
Ширинан: Да започнеш да забелязваш какво всъщност искаш да почувстваш. Сигурност ли? Радост? Изобилие? Вдъхновение?
И да се запиташ какво е пречупило вярата ти, че можеш да се докоснеш до това чувство. Какви страхове, убеждения и преживявания стоят между теб и него.
Представи си едно слънце, забулено в много пластове. Самото слънце е там, но пластовете ти пречат да почувстваш светлината му.
Вътре в теб има нещо, което чака да бъде забелязано, видяно, признато, разбрано. Когато започнеш да се свързваш с него, тези пластове могат един по един да се разтварят.
Въпрос: Тоест онова, което търся, не е изчезнало?
Ширинан: То е част от теб. Ти искаш отново да бъдеш цялостен.
Затова е нужно да разбереш какво те провокира непрестанно да търсиш. Да се приближиш към онова вътрешно чувство, което си се опитвал да получиш чрез външното. Слънцето е там, дори когато още не можеш да го почувстваш.
👉 Ако искаш и ти да получиш отговори на своите въпроси, си запази час за консултация оттук: Лични консултации
Светлина и Любов за Теб и Целия Свят!
